На 19 април 2026 г. България гласува на предсрочни парламентарни избори, които ще излъчат състава на 52-ото Народно събрание. Нови играчи, стари конкуренти и заявки за радикални промени се сблъскват на терена на предизборната кампания, а избирателната активност се очертава да бъде от решаващо значение за вота.
Какво избираме?
На 19 април 2026 г. се явяваме на осмите предсрочни избори за последните пет години. Чрез тях ще бъдат излъчени новите 240 народни представители в следващия парламент. Гласуването отново е в общо 31 многомандатни избирателни райони (МИР), всеки от които излъчва предварително определен брой депутати, пропорционално на населението. Многомандатните райони съвпадат с административните области на страната, с изключение на София-град – разделена на три района, и Пловдив – разделен на два. Изборите се организират от служебното правителство на Андрей Гюров.
Кой има право да гласува на изборите?
Според Изборния кодекс право на глас имат всички български граждани, навършили пълнолетие към изборния ден, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“. Съществува изискване гражданите да имат адресна регистрация по постоянен и по настоящ адрес на територията на страната, като поне единият от тях да е на територията на съответната община, а в изборите за кмет на кметство – на територията на кметството.
Въпреки че по закон гласуването е задължително, отказът от него няма последствия, тъй като през 2017 г. Конституционният съд отмени санкцията за тези, които не отидат до урните.
Изборният кодекс не допуска гласуване с пълномощно, независимо дали е нотариално заверено. Гласуването се извършва лично от избирателя.
Как ще гласуваме?
Въпреки неколкократните опити за радикални изборни промени от бившото управляващо мнозинство, в крайна сметка и на тези избори ще гласуваме смесено – и с хартиена бюлетина, и с машина.
Само с хартиени бюлетини се гласува в избирателните секции:
с по-малко от 300 избиратели;
в секциите в лечебни заведения, домове за възрастни хора и други специализирани институции;
в секциите на плавателни съдове под български флаг;
в арестите и местата за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“.
Още: За пръв път: ЦИК пуска мобилно приложение за изборните протоколи
Вотът на машина става със смарт карта, която се получава от секционната комисия. Тя се поставя в долния край на машината с чипа напред и нагоре. След това се отваря електронна бюлетина. В нея избирателят посочва номера на партията, коалицията или инициативния комитет, а гласуващите в страната могат да отбележат и преференция в съответната листа.
След като гласува, избирателят вади картата от машината и изчаква звуковия сигнал, преди да вземе разписка за машинния вот, наричана вече бюлетина. Картата се връща на член на секционната комисия, а бюлетината се пуска в урна. Машинният вот се отчита чрез ръчно преброяване на бюлетините от устройствата.
Изборният ден започва в 07:00 ч. и завършва в 20:00 ч. Ако след този час пред секциите има чакащи, гласуването може да бъде удължено с един час – най-късно до 21:00 ч.
Кои са номерата на партиите и коалициите?
Номерата на водещите партии и коалиции са (подредени по номера):
МЕЧ – №4;
„БСП – Обединена левица“ – №5;
„Продължаваме промяната – Демократична България“ – №7;
„Възраждане“ – №8;
„ДПС“ – №17;
„ГЕРБ – СДС“ – №15;
„Прогресивна България“ – №21.
Кои са кандидатите?
На сайта на всяка районна избирателна комисия избирателите могат да проверят регистрираните листи и имената на кандидатите за депутати в българския парламент, след като изтече срокът за публикуването им.
Как гласувам с преференция?
При гласуването на парламентарни избори отбелязването на преференция е възможно само в България. Гласуващите извън страната имат право да посочат само предпочитана партия или коалиция, но не и кандидат от листата ѝ. Причината – одобреният през 2021 г. избирателен район „Чужбина“ за пореден път беше отложен – сега за 1 януари 2028 г.
Изборът отново се отбелязва на съответното място (чрез докосване на екрана на машината или с „Х“ или „V“ в съответното кръгче от дясната страна на бюлетината). Ако в бюлетината не бъде отбелязана преференция, гласът се отчита за водача на листата.
Ако избирателят отбележи повече от един номер с преференция, бюлетината ще се отчита като действителна само по отношение на съответната партия/коалиция, чието квадратче в лявата част на бюлетината е зачертано, но преференция няма да се отчита.
В коя избирателна секция гласувам?
Всички български граждани могат да проверят номера и адреса на избирателната секция, в която ще гласуват на предсрочните парламентарни избори. По електронен път справки могат да се правят в сайта на ГРАО тук. Необходимо е да се посочи ЕГН, малко име, както и да се въведат цифрите от автоматично генериран код.
Проверка може да се направи и на единния номер 0800 1 4726, безплатно за цялата страна.
Ако сте студент редовно обучение и постоянният ви адрес е в друг град, може да гласувате там, където учите. Необходимо е в секция по избор да представите документ за самоличност, заверена за съответния семестър студентска книжка и да попълните декларация, че не сте гласували и няма да гласувате на друго място (тя е по образец и се предоставя в секцията).
Как гласуват хората с увреждания?
Хората с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят правото си на глас в изборно помещение, можеха до 14 октомври да подават на място или по електронен път в съответната община заявление за гласуване с подвижна избирателна кутия. Към заявлението се прилага копие от документ на ТЕЛК (НЕЛК).
Ако този срок бъде изпуснат, избирателите с трайни увреждания могат да гласуват с подвижна избирателна кутия, но следва да заявят желанието си до пет дни преди изборния ден, и то при условие че на територията на населеното им място е назначена подвижна секционна избирателна комисия. Срокът за заявяване е до 21 октомври.
Как гласуват българите в чужбина?
Според Изборния кодекс за националните избори ЦИК трябва да образува секции в чужбина в дипломатически и консулски представителства на България. Допълнителни секции се откриват също:
на местата, където в последните пет години е имало образувана поне една избирателна секция с най-малко 100 гласували, както и местата с дипломатически и консулски представителства на България;
на местата, където има подадени поне 40 заявления за гласуване.
В изборния ден с документ за самоличност в секциите в чужбина може да гласува всеки български гражданин с право на глас, дори ако не е подал предварително заявление. Избирателите попълват декларация, в която да потвърдят, че няма да гласуват на друго място, като това може да бъде направено и извън изборната секция. Ако българин, който живее в чужбина и подаде заявление за гласуване там, се върне в България, той може да гласува по постоянен адрес.
Иначе казано – ако българин е в командировка или на почивка в България, то той няма право да гласува, освен ако няма настоящ адрес на мястото, на което отсяда – тогава трябва да е подадено и заявление в срок. Обратните условия важат в чужбина – без значение дали на почивка, командировка или пътуване, всеки българин може да гласува в която и да е секция в чужбина с документ за самоличност и без предварително подадено заявление.
Къде и как ще се гласува с хартиени бюлетини?
С хартиена бюлетина отново ще може да се гласува във всички секции. В по-големите избирателят ще може да избира дали да упражни вота си с хартия или на машина. В малките селски секции с под 300 избиратели, както и в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на корабите под български флаг и при гласуване с подвижна избирателна кутия вотът е само с хартиена бюлетина.
Избирателят отбелязва като се поставя знак „Х“ или „V“ в квадратчето с номера на предпочитания кандидат, формация, или на опцията „Не подкрепям никого“. Отдясно, в кръгче със съответния номер, може да се отбележи и конкретна преференция за кандидат за депутат.
Отбелязването с тези знаци е действително, само ако е с химикал, пишещ със син цвят.
Кога бюлетината е невалидна?
Хартиената бюлетината е невалидна, когато вотът е отбелязан със знак, различен от „Х“ или „V“, има отбелязване в повече от едно квадратче или има отбелязване извън квадратчето. Невалидни са и бюлетини с надписи или със знаци, както и попълнените с различен от син химикал. Празната бюлетина също се счита за невалидна.
Бюлетината от машинно гласуване също ще се смята за невалидна, ако бъде надраскана или целостта ѝ бъде нарушена.
Как се изчисляват резултатите от вота?
Изборите за Народно събрание се произвеждат по пропорционална изборна система с регистрирани в многомандатни изборни райони кандидатски листи. Мандатите в парламента са 240 и се разделят между партиите и коалициите, спечелили поне 4% от действителните гласове на изборите на 19 април.
При пропорционалните избори мандатите се разпределят по т.нар. метод на най-големия остатък – партиите получават предварителни мандати при делене на получените гласове на т.нар. квота на Хиър. Останалите се разпределят, като приоритет имат формациите с най-голям остатък. Една партия или коалиция може да получи най-малко 10 мандата – това е и минимумът за сформиране на парламентарна група при свикване на новоизбраното Народно събрание.
В изборите преференциалният вот може да пренареди кандидатдепутатската листа, ако даден кандидат е посочен от поне 7% от гласувалите за съответната партия/коалиция. Когато избирателят не е посочил изрично преференция, тя се отчита за водача на листата.
Къде мога да подам сигнал за изборни нарушения?
На тези избори органите на реда и служебната власт поведоха сериозна битка срещу купения и контролиран вот и осъществиха широко противодействие на изборните нарушения. От 19 март до 19 април в МВР работи денонощна телефонна линия за сигнали, свързани с изборния процес – 02/ 90 112 98. Сигнали за нарушения или евентуални престъпления може да се подават до МВР и по имейл: [email protected].
От 30 март в страната действа и специално комуникационно звено към „Единен европейски номер 112“. Така на телефона за спешни повиквания 112 гражданите вече може да се подават сигнали за нарушения, свързани с изборите, като те ще се приемат от допълнителни оператори.
Сигнали могат да се подават в деня на вота до районните управления на полицията и дежурните районни прокурори – телефони за връзка с тях следва да ъбдат поставени на видно място пред всяка от избирателните секции. Сигнали за нарушения могат да се подават и до ЦИК.
Кога се обявяват резултатите от изборите?
Социологическите агенции обявяват прогнозните резултати още в края на изборния ден – 20 ч., като се базират на анкети на изхода на изборните секции през деня.
ЦИК трябва да обяви получените гласове и разпределението на депутатските мандати в Народното събрание за партиите и коалициите не по-късно от 4 дни след изборния ден – до 31 октомври. Имената на избраните народните представители ще бъдат обявени до 3 ноември.
Колко ни излезе сметката?
Бюджетът за предсрочните парламентарни избори на 19 април, който служебното правителство одобри, е около 65,5 милиона евро. За справка – последните предсрочни избори през октомври 2024 г. струваха около 50 милиона евро.
Oт 2021 г. насам са проведени общо седем парламентарни избори. Те са стрували на българската държава близо 308 милиона евро.
Източник: actualno.com
