Камерите на храм-кладенеца в село Гърло вече са монтирани и достъпни онлайн. Така в реално време всички могат да видят какво се случва на една от уникалните културни забележителности в пернишко.
Камерите бяха закупени и монтирани със средства подсигурени от народния представител на Перник Любомир Бонев. Червеният депутат през целия мандат на 44-то Народно събрение работеше за подобряване на достъпа до мегалитния храм-кладенец в месността „Пусто гърло“.
„Може да прозвучи нескромно, но с особено вълнение и гордост гледам към храм-кладенеца край село Гърло. Знам какво видях, когато за първи път стъпих там. Вече има изграден път, по който преминаха хиляди посетители. Монтирахме видеонаблюдение, за да го опазим. Безспорно, има още много работа по този уникален археологически обект, който с право може да се нарече една от перлите на туристическите забележителности в Пернишка област.
От всички нас зависи да го съхраним за поколенията“, коментира Любомир Бонев.
Чрез този линк можете да наблюдавате какво се случва там денонощно: КАМЕРИ ЗА ДЕНОНОЩНО ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ
Гърленският храм-кладенец е археологически обект, датиран към късната бронзова епоха, намиращ се северно от село Гърло, област Перник (България). Обектът представлява подземно сводесто помещение (толос), изградено над кладенец, към който води стълбище (дромос). Откривателката му, проф. Митова-Джонова го свързва с ранна фаза на културата, която по-късно изгражда постройките „нураги“ запазени на оостров Сардиния. Забележителното сходство с покрития кладенец при Балао дава основание за датирането към ХІІ-Х век пр.н.е. Културно-исторческите интерпретации на градежа остават в голяма степен хипотетични поради несистематичните научни изследвания.
Гърленският храм кладенец се различава коренно от всички подобни сардински обекти по своето теренно разполагане. На остров Сардиния всички свещени кладенци са разположени на съвършено равнинен платовиден терен. Според инж. Любомир Цонев в това се състои неговата уникалност – съоръжението е полувкопано в стръмен планински скат и изграждането му е било от изключителна сложност. Архитектурната реализация на съоръжението не е типична за тракийската култура, която се развива на Балканите след XV в.пр. Хр. Храм-кладенецът няма предшестващи го архитектурни съоръжения от същия тип, нито последващи такива.
На Балканите съоръжението е уникален архитектурен паметник.