Една пернишка легенда стана на 80 години

Името на Георги Златков, който вчера навърши своите 80 лета, го няма в световните енциклопедии, той не успя да стане и национал на България, а от футбола не натрупа състояние. В пари, не в спомени. В епоха на фалшив аматьоризъм и на неподправен социализъм се водеше на работа в кожарския завод в Гара Искър, което му даваше единствено привилегията да си купи изгодно и без ред… кожух.

Но няма друг възпитаник от миньорската школа, който е играл и ставал шампион в двата ни исторически гранда, като е бил и от двете страни на барикадата във футболен сблъсък №1. Действаше навсякъде, където налагаха клубните интереси – бе стопер в двойка с разположения зад него Иван Вуцов и често му бе поверявана персоналната опека на най-силния противников нападател. Днес вече няма такива „сенки“ по терените, останаха в романтичното минало на играта. Когато трябваше, бе изтеглян по-напред в средата на терена, където също изпълняваше дефанзивни функции, пише topsport.bg.

Години по-рано пък дебютира с номер 2 на гърба в славната единайсеторка на армейците с предводител Крум Милев. И днес с чувство на оправдана гордост може да каже: „Аз съм голям късметлия! Изкарах 6 чудесни сезона в двата най-големи български клуба през най-силното десетилетие на родния футбол. В ЦСКА играх 2 години като войник в компанията на Иван Колев, Димитър Якимов, Гацо Панайотов, Никола Цанев. Да се наредиш на 20-21 години в един отбор с такива величия бе истинско щастие. Незабравими ще останат и следващите 4 сезона, които изживях в Левски рамо до рамо с Гунди, Жоро Соколов, Патрата, Теко Абаджиев, Сашо Костов.“ С тях през есента на 1965 г. той влезе завинаги в историята на синия клуб, като бе несменяем титуляр при дебюта на Левски в евротурнирите срещу шведския Юргорден и славната Бенфика на Еузебио. Лебедовата му песен със сините бе спечеленият с 3:0 финал за купата срещу Спартак Сф на 16 юли 1967 г.

А колоритният прякор идва още от детските му години. „По ливадите край Перник често устройвахме надбягвания. И аз винаги бях първи. По-късно, във футбола, рядко позволявах някой да ме надбяга. И така станах Бегача“, си спомня юбилярят, който дълги години след състезателната си кариера шлифова пернишките диаманти в клубната школа. Едно от неговите открития стана и футболист №1 на България – вратарят на лудогорци Владислав Стоянов.

Георги Златков е роден на 16 януари 1941 г. в Перник. От малък се увлича по спорта. През 1955 г. става републикански шампион по плуване за юноши. В следващите години тренира активно футбол. От 1957 г. е в юношеския, а от 1959 г. и в мъжкия състав на местния “Миньор”. Дебютира на 29 септември 1959 г. срещу “Спартак” (Варна) 2:0 в Перник. Като войник две години играе в отбора на ЦДНА. С армейците е два пъти (1960/61 и 1961/62) републикански шампион. През лятото на 1963 г. е приет за студент във ВИФ и преминава в редовете на “Левски”, в който играе 4 сезона. Шампион на България за 1964/65 г. и носител на Купата на България за 1967 г. През тези години играе рамо до рамо с легендата на българския футбол Георги Аспарухов – Гунди.

Златков е първият български футболист, играл последователно в двата български гранда – ЦСКА и “Левски”. Георги Златков остана верен на своя град и на отбора, който го създаде, и през 1967 г. се завърна в Перник. С екипа на “Миньор” изигра 83 мача в “А” РФГ с един отбелязан гол и 36 мача с 4 гола в “Б” група.

След прекратяване на активната си състезателна дейност дълги години работи като треньор – на първия отбор, а по-късно и като директор на детско-юношеската школа на “Миньор”.

Share Button

Коментари

коментара

Посетете водещата страница на:

6 Коментари на Една пернишка легенда стана на 80 години

  1. Честит празник ! Бъди здрав, все така харизматичен и отдаден на любимата си игра!

Коментирай

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван