Денис Данаилов вече е име, което е познато в световен мащаб из ММА средите. Българинът направи своя дебют при професионалистите през септември миналата година, като показа, че успехите в това поприще са възможни дори ако човек се състезава само с една ръка.
Данаилов живее и тренира в Германия, където намира начин да върви напред напук на вродената си аномалия. „Така съм се родил, откакто се помня съм така. Ясно е, че за хората това е нещо, което не виждат всеки ден. За мен обаче това не е проблем”, каза той пред „Събуди се”.
„Помня един момент – гледах един мач от UFC и когато приключи прякото предаване, реших и си казах: това искам да правя. Не е в моята природа да си слагам бариери. Ако искам да постигна дадена цел, не си казвам: „това ще е много трудно, това ще е невъзможно предвид моята ситуация”. Търся всевъзможен начини да успявам. Ако не мога да направя един захват или удар с дясната ръка, окей, ще потърся два-три други варианта, които вършат работа.”
„Аз съм вярващ човек и вярвам, че това ми е съдбата, че затова съм на тази земя. Реших го, когато бях на 17 години. Тогава още живеех тук, в Перник, където нямаше клуб по ММА. Затова реших да започна с бокс като добра основа. Тренирах 2 години, после заминах за чужбина, за да уча висше образование. Със семейството ми заминахме за Германия. Там тренирах ММА около 7 месеца и след тях направих аматьорски дебют.”
„Никога не съм бил човек агресивен, който да търси конфликт. Гаменче? Абсолютно не. Може да се каже, че бях отличник. Всичко беше наред в училище, много далеч съм бил от побоища и бойни спортове тогава.”
„Всичко е адаптация. Ако едно нещо не мога да го направя, както го правят останалите, ще намеря друг начин. Карам си колата норамално, курсовете ги изкарах на кола с ръчни скорости. Ясно ми е, че като ги казвам тези неща, си мислите: „Абе, няма как да е нормално, лъже или прикрива нещо.”
„Когато съм бил малък, когато съм искал нещо, трябваше да си го заслужа. Например, ако исках новата фланелка на Митко Бербатов, родителите ми поставяха задача да взема тези и тези изпити. Това е било много, много важно. Дължа всичко на тях.”
„Първият път, когато влязох в залата, беше в боксовата зала при Емил Райков. Той ми каза да бъда спокоен, да не се притеснявам и се закани, че ще ме направи така, че да ги нокаутирам с лявата. Моят треньор в момента Венелин Анков ми каза същото: „Твоят така наречен проблем не ме интересува, тренирам те както останалите, дори и по-тежко.”
„Няма как да няма едно подценяване. Когато се разменят първите удари, първите клинчове бързо става ясно, че не съм за подценяване. Когато усетят, че не трябва да ме подценяват, съдията ме дърпа от тях, защото мачът е приключил. Като професионалист вече имам 2 победи с 2 нокаута. Може би и двата мача приключиха за около 2 минути.”
„Понякога се чувствам разочарован, понякога нямам настроение, но отчаянието няма да ми помогне. Вяра и работа – това е. Надявам се да бъда пример, да ме видят хората в моята ситуация. Това е нещо, което ме прави щастлив всеки ден. Това е смисълът на живота ми.”
„Уча в бизнесадминистрация в Германия, сега обръщам по-голямо внимание върху спортната си кариера. Избрал съм пътя си и вярвам, че ще успея на високо ниво в спортната си кариера. Искам обаче да завърша и образованието си като един вид уважение към моите родители и близки, виждам, че за тях това е все още важно. Планът ми оттук нататък е да се състезавам и да печеля, за да достигна до световните ММА организации. Нямат лимит мечтите ми. Създавам си планове за тях, не просто живея с тях, а работя за постигането им. Къде се виждам след 10 години? Чакай да направя точна сметка – в UFC, топ 5 или топ 3 и тъкмо ме чака мач за титлата”, добави Данаилов.