Имало едно време едни „Смели хора“ в трънското село Врабча…

В трънското село Врабча, освен красив водопад и пролом покрай него, има и интересна улица. Табели на улица „Смели хора“ посрещат и изпращат край фамилния дом на братята Христо и Иван, пише сайтът Zapadno.com.

Табелите са две – едната е на около половин век, а другата е чугунена и е на повече от 100 години. Те попаднали в село Врабча покрай братовчед на двамата братя, който живее в столичния район „Надежда“. Историята на табелките, които попадат в трънското село започва преди около 40 години. „Имам един братовчед, който живее в „Надежда“, където имало улица „Смели хора“. Той свали една табелка, пък свали втора. Братовчед ми ги донесе от „Надежда“. Имам и сестра, която е женена в Каспичан, където той също занесе табели, даже официално там има улица „Смели хора“. Това е историята на улица „Смели хора“.“, сподели пред Zapadno.com Христо Христов. Улицата за смелите хора в столичния район „Надежда“ е била преименувана и сега носи името „Чудотворци“.

Бащата на Христо и Иван е добре познат на местните жители с прозвището „смелия“. Получил го, тъй като в средата на миналия век се прочул в района със своята смелост. „На 6 септември 1944 година баща ми и полицаите играели карти в селото, дядо ми тогава е бил кмет на Врабча. Когато се скарали на картите, баща ми взел карабината на полицая и го удря по гърба. Казал: Мен от полицаите не ми пукаше, но баща ми ще дойде и ще ме пребие. Тогава към бащите е имало респект. Скрил се над гробищата, където си направил колибка от шума. Станало 7,-и 8-ми, 9-ти, 10-ти и на 12 септември дядо ми казал на майка ми: Руже, оди му кажи на оня горе да не се прави на шумкар. Шумкарите слезна отдавна. И оттам – смелия, та смели и така си му стана като име.“, разказа Христо Христов. Друг интересен факт е, че баща му бил вкаран в затвора и благодарение на Денчо Знеполски, с когото били приятели, не успял да стигне до Белене. Смелият отървал 20-годишна присъда и бил пуснат предсрочно по повод 15 години юбилей от великата комунистическа победа през 9 септември 1944 година. Братът на Христо – Иван разказа пък, че баща му ходил често в съседна Сърбия в средата на миналия век, но на никой не казвал какво е правил там.

Наскоро двамата братя направили ремонт на оградата си и вдигнали зид покрай къщата. Временно премахнали табелата за улица „Смели хора“, но скоро отново ще я поставят. Освен от улицата, за смелостта във фамилията сочи и друг надпис, който е на летен навес в двора на къщата. Направил го Христо, който признава че получил препоръка от по-младите да направи така, че буквите да изпъкнат.

Коментирай директно тук: