Ерулският юнак Георги от трънското село Ерул, който е известен на по-възрастните хора в пограничната община е бил известен със своята невиждана човешка сила. На млади години той отказал предложение от българския боец и кечист Дан Колов да се бие на ринга, вместо това станал цирков артист. За тази личност пред репортер на Zapadno.com разказа историкът и трънчанин Кирил Михайлов.
Ерулският юнак е доживял до около 80-годишна възраст. В началото на 21 век Ерулският юнак Георги починал при нелеп инцидент. Преди 9-ти септември 1944 година той бил известен цирков артист, който участвал в представления на тогавашните български циркове. „Човекът беше с изключителна сила. Даже вече като беше възрастен човек се здрависваше с отворена ръка, не смееше да стиска ръцете на хората. Имало е случаи назад в годините, когато е при ръкостискане без да иска е чупил ръце на хора. Всъщност той е един физически феномен. Като войник е бил артилерист в софийско поделение. Там на офицерите им направил впечатление, че рано сутрин Георги ставал преди всички и тренирал с лафетите на оръдието, защото не е имал други тежести под ръка. Направило им е впечатление, че той има изключителна физическа сила. След като Ерулският юнак се уволнил от армията се запознал с Дан Колов, който все още е бил по България. Двамата се срещнали и като Дан Колов видял, че Георги е физически феномен му предложил да се включи в тогавашните състезания по борби. Но Ерулският юнак отказал и изтъкнал причината, че не обичал да причинява телесни повреди и болки на хората.“, разказа Кирил Михайлов.
Съдбата се стекла така, че след отказа на предложението Георги се запознал с тогавашните циркови фамилии в страната. Така Ерулският юнак получил обучение като цирков артист. „Интересното е, че той не е правил измислени номера, а правил действително силови номера. Едни от геройствата му, казано по нашенски са воденичен камък, който се е слагал на гърдите му и мъже с чукове са разбивали камъка. Друго известно негово геройство – ходил е по пазарите или в цирка е показвал как се къса верига с ръце. Огъвал е наобратно конски подкови. Това е един физически феномен, който за съжаление при неговата смърт се доказва, че има много по-развита човешка структура на мускулната маса и много голям сърце. При задължителната аутопсия стана ясно, че мускулното му оросяване е многократно по-развита от тази на нормален човек.“, сподели още историкът и трънчанин.
След 9-ти септември 1944 година Ерулският юнак започва да практикува уменията си срещу пари. Изнасял е представления на площада в град Трън, където е събирал симпатиите на местните. „Правил е няколко представления в Трън. Баща ми е присъствал на тях и ми е разказвал, че хората на можеха да повярват какво прави Георги.“, спомня си Кирил Михайлов. Известно време след това тогавашната комунистическа власт забранява на Ерулския юнак Георги да практикува уменията си на публични места. „Георги им се е обидил и казал на тогавашната власт, че някак си трябва да храни тези мускули. Някога е работил и в мина „Злата“ като кантонер. Известен човек от неговата фамилия е изключително силният му брат, който е носил тежката картечница на Трънския партизански отряд и е загинал на Вълча поляна. Георги е разчитал на това, че едва ли не брат му е герой на партизанското движение и така да му се разреши да практикува цирковото изкуство. За съжаление не се е получило и той се е обидил тотално на властта. Доживял е годините си в невероятна мизерия и бедност. Посвещавам този разказ на тази истинска човека легенда, защото той си е известен у трънчани и по-старите поколения си спомнят по един или друг начин за него. Мисля, че си заслужава едно по-човешко отношение от държавата към цирковите артисти и артистите в пенсия.“, разказа още историкът и трънчанин.
Ерулският юнак не е имал свое семейство и не се е женил заради прекалената си човешка мощ. Последните години от живота си той работи като овчар. Починал е след пожар в плевня в Брезнишко, след като краката му изгорели.
