Перник е третата община в страната регистрирана по общоевропейската система TRACES. Това значи, че безстопанствени котки и кучета от местния приют ще могат легално да намират осиновители в Европа. Ползата е огромна и за животните, и за града ни, който се бори за овладяване на популацията.
Един от „виновниците“ за въвеждане на системата е дългогодишната природозащитничка от Перник Аделина Александрова.
Основна е и ролята на Община Перник за получаването на този сертификат по системата TRACES и желанието да се справи с проблема за бездомните кучета.
„Аз съм много благодарна на общинската управа в лицето на госпожа Церовска за това, че тя отдели време и внимание и успя да разбере какъв е проблема. А проблемът в Перник наистина е много сериозен“, каза Аделина Александрова по ТВ Кракра.
Идеята на системата е животните да бъдат обезпаразитени, чипирани и кастрирани, да получат необходимите документи и са бъдат узаконени и защитени от закона както в България, така и в страната, в която отиват. Идеята е животното да пътува с паспорт и с всички необходими документи и никой на никоя граница да не може да го спре и отклони от пътя му към осиновителите и да бъде припрано в приют.
Предимно пернишки кучета пътуват за Германия, малко за Австрия, доста за Швейцария, понякога Англия, много осиновени кучета от Перник има в Дания и Холандия, каза още Аделина.
Върху плещите на Ади стои грижата за бездомните кучета докато трае карантинния период да отпътуват извън страната. Тя ги обгрижва и ги храни благодарение на помощ от приятелки и дарения. И се надява този карантинен период да топадне, тъй като крие рискове от зарази и болести за кучетата докато чакат отпътуване.
Вече повече от година тя успешно работи с лекарите от местния изолатор и с Община Перник.
„Фирмата, която дойде да стопанисва кучешкия изолатор е може би първата, която бе с намерение да работи по закони. Двамата ветеринари Стефан Ковачев и Красимир Рангелов дойдоха в Перник без да знаят какво е реалното положение на пернишките кучета и постепенно се превърнаха в истински спасители на тези кучета“, каза Аделина в предаването по ТВ Кракра „Нещата от живота“.
Проблемът с кучешката популация в Перник обаче е огромен, не поради липса на действие от страна на отговорните органи, а поради непрекъснат прилив на нови и нови кучета.
В момента, в който решим да изолираме даден район, лекарите започват да ловят бездомните кучета, за да ги кастрират, с приоритет женските. Аз помагам, когато приюта се напълни, прибирам ги при мен. И в следващия момент получаваме обаждания, че точно там отново се е напълнило с кучета. Бусове от други градове около Перник идват в града и стоварват нови кучета. Понякога тези животни са некастрирани, друг път са кастрирани. Отиваме отново на място, за да спрем да плъзнат по града. Оказавт се с чипове от други градове, разказва Аделина.
Друг проблем е и хората, които проявяват безотговорност към домашните си животни. Имало е случаи, в които през лятото някои хора си взимали кученце на вилата, а есентта го изоставяли на произвола на съдбата, когато вече не им е нужно. Не са малко и случаите по селата с некастрирани животни, които раждат малките си, а стопанинът ги изхвърля или дави в реката. Малкият град Батановци е постоянно заринат от бездомни кучета.
Моралната страна на въпроса е много сериозна. Защото кучето е приятел, кучето е интелигентно същество и не заслужава такова отношение, казва Аделина, която е много скептична стане ли въпрос за български осиновители.
„Когато разбера от осиновител, че кучето, което му даваме ще бъде вързано на верига в двора, разговорът приключва дотам. Понякога ми се идска да му кажа да си разменят ролите – той да е на верига, осъден на доживотен затвор без вина и костите да му се скапват, а кучето отстрани да го гледа“, казва природозащитничката.
В чужбина например много хора оставали шокирани, разбирайки, че тук връзваме кучетата си на синджир. „Когато ни гледат снимките от чужбина, те са възмутени, мислят си, че ние ги бесим кучетата. Това е недопустимо да се гледа куче по подобен начин. Това е престъпление“, коментира още Аделина.
Кучето в чужбина е не просто домашен любимец, то е член на семейството.
Аделина коментира и зловещия случай на улица „Малашевска 5“ където по сигнал бяха намерени гладуващи и полуживи кучета, както и множество кости и разлагащи се животни:
„По цялата улица се носеше такава миризма, че направо се учудвам съседите как са живели досега. Дойде полиция. Казаха ни, че нямаме право да влизаме, нормално, останахме на улицата. Доктор Ковачев влезе с поемни лица. намираше през секунди труп след труп, в задния двор, в клетки, в мазето. В къщата намериха още 7 трупа. Целият двор беше осеян с кости и черепи. Живите животни донякъде са успявали да оцелеят от телата им….“
Аделина разказа и за ситуацията на кучешкия изолатор на Перник преди и в момента.
При предишните собственици приюта беше едно зловещо място, нямахме достъп до него, появим ли се веднага ни викаха полиция. Катерехме се по оградата да заснемем някое нещастно животно, за да разпространим какво се случва там. Сега е коренно различно- в приюта живеят около стотина щастливи и обгрижвани кучета, а вратите са широко отворени както за посетители, така и за нас, природозащитниците. Лекарите ни познават, помагаме си.
„Гледаме в приюта почти година вече едно куче стреляно и умишлено прегазено от кола. Чужденците, на които показах въпросното куче Бари ме попитаха колко време го гледаме в приюта. Казвам, около 11 месеца и те отговориха: това е много добре, защото той не би могъл да преживее толкова на нито едно друго място. А ние сме положиели наистина много усилия за лечение. Една прекрасна жена му подари количка и донякъде е тъжно, донякъде смешно как Бари тича по чакъла с количката, а след няколко дни заминава, защото вече има осиновители в Германия, които го очакват“.
На въпрос: Хората подозират някакви корисни подбуди на всичко, което правите за кучетата, Аделина отговори, че това, което прави е абсолютно безвъзмездно:
„Вече ми е писнало от въпроси защо събирам тези кучета от улиците и какво точно се прави с тях и колко струват ръкавиците, чантите, говореше се че ги пращаме за лаборатории, какво ли не. Но Фейсбук е пространство, в което всичко се вижда. В последствие кучетата, които сме прибрали и за които сме говорили се появяват обратно с новия си живот и новите си стопани, в новия си дом, тогава се разбра че ние наистина не убиваме кучетата, а се опитваме да помогнем. И най-вече се опитваме за се преборим с тази обречена битка срещу популацията в града. Щастлива съм от това, че нито един човек от доброволците в Перник, нито един не се изкуши от пари. Аз не знам някой в този град да е взел една стотинка за куче, ние не купуваме и не продаваме“, категорична е Аделина.
Прочетете още:
