Бившият банкер Ярослав Матоуш, който излежа една от най-тежките присъди за финансови измами у нас, призна, че дори и коренно променен, животът пак може да бъде хубав.
Ето какво пише той на профила си във Фейсбук: „Някога бях главен валутен дилър в голяма банка. Откривах и закривах валутни позиции от Токио до Франкфурт. Управлявах 1 милион долара.Нескромно-но бях най добрия в региона.Научих поне 10 души на това.. После бях директор на друга банка.Там имах прекрасни моменти също.Бяхме номер 1 в окръга. Днес…днес сервирам храни и напитки,но пак ми е кеф…Лоша работа няма,стига да ти е хубаво..Изучавам хората.Всеки човек е една ненаписана книга… Просто съдба. Животът!“
За Ярослав Франтишек Матоуш в пълна степен важи онази мъдрост „Пази, Боже, от живот в интересни времена”. Със сигурност животът му е интересен и пълен с превратности, които едва ли някой би си пожелал. Бил е на върха – с коли, пари, бизнес, стотици приятели. Бил е и в подземието на живота или, както той казва, под дъното на дъното – Ловешкия затвор. Сега живее съвсем скромен живот, занимава се с частен бизнес, но дори няма собствена кола. Написал е обаче книга за годините в затвора и всеки момент тя трябва да излезе на пазара. Книгата всъщност е готова отпреди 2 години, но недоразумения с първия му издател забавят излизането й.
В ново издателство книгата „Един от тях” се очаква да излезе в началото на 2017 г. Авторът описва срещите си с някои от най-жестоките и закоравели престъпници в България. Разделена е на десетина глави, всяка посветена на някой от затворническите герои – килъра на Карамански, Сиси от Перник, затрил трима души, но плачещ като дете при срещите с майка си, мъж, убил с мотика собствените си майка и баща и т.н.
49-годишният бивш банкер излежа една от най-тежките присъди, издавани за финансови престъпления у нас. Самият той продължава да твърди, че е жертва на показна акция. Не казвам, че съм невинен, но дори съдии ми казват, че това, което съм направил, не е състав по Наказателния кодекс, а по Гражданския. Дават по-малки присъди на убийци, а за мен нямаше милост. Така че няма да скрия, че съм и малко озлобен. Най-вече срещу съдии и журналисти, които ме разкъсаха с лъжи и измислици, споделя Матоуш.
Ярослав е роден в Горна Оряховица и по бащина линия е наследник на чехите, построили най-големия Захарен завод на Балканите в началото на XX век. Завършил е Електротехникума в родния си град, после икономика в Свищов, а накрая и философия във Велико Търново. Мечтал да стане банкер и станал. Кариерата му тръгнала устремно – първо в Първа частна банка, където е главен финансов дилър, после е директор на клона на ДСК в Горна Оряховица. Паралелно развива и частен бизнес.
Заедно със съдружника си се занимават с винопроизводство. Започват да правят изба в русенското село Стърмен. Тогава започват и проблемите. Вместо да вземат кредити, вземат пари от познати срещу лихва и дивиденти от производството. Все повече и повече. В един момент обаче съдружникът му се оттеглил и го оставил с дългове за около 200 – 250 000 долара към различни хора.
Източник: БЛИЦ
