Златодобивът в Трън. Рискове и ползи. Каква е реалната цена на златото днес?
Това е темата на предаването „Малки истории“ на БНТ.
Гости на предаването бяха Венелин Желев, член на съвета на директорите на инвеститора, Пламен Ангелов, дирекор на РИОСВ Перник, Ваня Денева, ръководител на всички аналогови и минни дейности на инвеститора, включително на проектите в Брезник и Трън, проф. д-р Иван Нишков, ръководител на централна лаборатория по управление и преработка на суровини и отпадъци към Минно-геоложкия университет, Даниел Попов, член на информационния център по екология – неправителствена екологична организация, експерт по минни проекти, бил е координатор на кампанията „България без цианиди“ и доц. инж. Добринка Лолова – доктор по химия от Български център за зелена икономика, експерт по опазване на околната среда.
Директорът на РИОСВ Перник Пламен Ангелов заяви, че не може да отговори на опасенията на трънчани, ще бъде ли съсипана природата и животът им от отварянето на мината. Поне не и докато не е готов Доклада на ОВОС. „В момента сме в процедура на идготвяне на Доклада, едва когато той е готов ще се премине и към обществено обсъждане. Ние ще изслушаме алтернативите и едва тогава ще вземем решението“, каза Ангелов.
Ваня Денева побърза да заяви категорично и да отговори на един от основните въпроси на трънчани – ще има ли добив на уран. Денева подчерта, че в мината ще се добива само злато и сребро, направени са прецизни проучвания за това как добива ще се отрази на околната среда и заяви, че ако е имало вероятност да има поражения върху хората и природата, те е нямало да участват в подобен проект. Инвеститорите също уточниха, че самите те са настояли да има допълнително проучване в доклада на ОВОС за това как ще се отрази едно отделяне на урана, съдържащ се в земните недра при експлоатацията на мината.
Даниел Попов контрира обаче, че в инвестиционното намерение никъде не се споменава думата уран. „А уран е наличен и е съвсем реален риска от замърсяване на уран при открития и закрития рудник, който планирате, при транспортирането между двата, при експлотационната фабрика и хвостохранилището“, каза Попов.
Според част от трънчани обаче евентуалната експлоатация на мината в продължение на 35 години ще доведе до стабилност и възможност за работа на местното население. Дали обаче инвеститорът ще има нужда от тях или от висококвалифициран персонал?
Венелин Желев подчерта, че голяма част от работните места ще бъдат заети от хората в Трън и те ще бъдат обучени за това в специално създадени центрове.
Според Добринка Лолова мината ще замърси околната среда – почва, въздух, подземни и надземни води и с това ще застраши живота и здравето на хората. „Необходимо ли е там, където е имало доказано ураново замърсяване, точно там да се разработва това злато? Какво ще спечели българският народ от това? Досега какво спечелихме от износа на това злато?“, пита Лолова.
Венелин Желев не уточни колко ще спечели държавата от концесионната такса, но изтъкна другите ползи – като развитие на района и инфраструктурата и работа за хората. Той даде за пример високият стандарт на хората в Челопеч и Панагюрище.
Даниел Попов цитира чл. 55 от Конституцията, в която пише, че всеки човек има право на чист издравословна околна среда. Той контрира хубавите приказки за развитие около минната дейност с Доклад на Република България от 2008 г. за определяне на районите с висок здравен риск. В този списък влизат Перник, Кремиковци, Кърджали, Асеновград, Куклен, Пирдоп, Златица, Девня, Бургас, Камено, Стара Загора, Гълъбово и Раднево за райони с повишен здравен риск, свързан със замърсяването. Попов каза, че има и списък за замърсяване на почвата, повечето където е в следствие от минен и металургичен добив.
Пернишкият директор на РИОСВ побърза да уточни, че Перник го няма в списъка на последния излязъл доклад на световната здравна организация като замърсен район, въпреки, че на територията му има минна промишленост, металургична промишленост и депо за опасни и неопасни битови отпадъци. „Контролът вече е такъв, че в центъра на Перник вие вече можете да ловите мряна. А завишенията на праховите частици варират между 18 и 25, значително по-добре от много сдруги градове в България“, каза Ангелов.
Репортажът показа и какви са настроенията в Брезник, в местността „Милин камък“, след взетото решение за добив на злато.
Предаването можете да гледате ТУК
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.