Десетки души се събраха днес в Трън срещу златодобива в региона. Трънчани са притеснени от инвестиционното намерение на „Асарел – Инвестмънт“ ЕАД за добив на златно-сребърни руди в Трънско. Живеещи в района се опасяват, че ще се експлоатират и стари уранови залежи, което според тях ще бъде пагубно за хората и околната среда.
Организатор на събранието е създаденото за целта Сдружение „Трън“, но срещата премина при вял интерес, информираха източници на zaPernik.com.
Протестиращите изчетоха на лист своите опасения относно златодобива, но реално няма как на този етап да се стигне до решение на проблема преди да се направи обществено обсъждане. По думите на очевидци на събранието, протестиращите не са проявили желание да предприемат конкретни стъпки или да изслушат и другата страна – тази на фирмата концесионер.
Представител на „Асарел – Инвестмънт“ ЕАД дори не е бил официално поканен на събранието. Въпреки това от фирмата са изпратили отговори на всички въпроси, тревожещи трънчани. Те обаче не са били прочетени от водещите. Нещо повече – от Сдружението за Трън продължавали да твърдят, че концесионера се крие, а когато били поканени на среща в офиса на фирмата, отказали да отидат, казват от фирмата концесионер.
Коментар във Фейсбук пък е достатъчно красноречив по отношение на срещата:„ Хора, къде бяхте днес, когато се прави събрание в центъра на града по темата? Имаше хора от София, Перник, Костинброд, Долна Малина и каде ли не, но не и трънчани?“
Наистина ли трънчани искат да си решат проблема….или проблем просто няма???
ZaPernik.com зададе няколко въпроса на Ваня Денева, управител на „Евромакс Сървисиз“ ЕООД. Дружеството работи по проект за добив и преработка на златно-сребърни руди в находище Трън.Ето как отговори тя.
Разкажете накратко с какво се занимава вашата фирма?
Ние сме геолого-проучвателно дружество, чиято задача е да проучва находища на метални полезни изкопаеми и да разработва проекти за добив там, където бъдат установени перспективни находища.
В момента работим по проект „Трън“. Правени са подробни проучвания на района и изготвихме инвестиционно предложение за възстановяване на добива на златно-сребърни руди от известната мина „Злата“. Преди време тя е била закрита, защото се е смятало, че залежите са изчерпани, но със съвременните технологии тя може отново да заработи ефективно и както преди да е основно препитание за хората в този край.
Имаше твърдения, че в Трън ще добивате освен злато, и уран. Вярно ли е това и какво точно ще се извлича от земните недра? И за колко години е концесията за добива?
Съобразили сме се със сроковете, предвидени в законите,и инвестиционното ни намерение е за 35 години. Данните, с които разполагаме до момента, дават основание да смятаме, че находището позволява дълги години напред да осигурим икономическо развитие за община Трън.
Това е находище на златно-сребърни руди. Както навсякъде, така и в Трън в скалния масив има почти всички елементи от Менделеевата таблица, включително и уран, но той няма промишлена стойност. Количеството му не е достатъчно, за да си заслужава икономически да се добива.
Като се спекулира с добив на уран обаче трябва да имаме предвид, че в България той е преустановен с Постановление на Министерския съвет и е изключено днес да се говори за уранодобив.
Един от основните въпроси, които вълнуват противниците на добива на злато е как това би се отразило на природата. Бъдете искрени- какво ще се случи с трънския край след тази експлоатация и ще има ли рекултивация след това?
Разбира се, че ще има рекултивация! Немислимо е да говорим за добив, без да предвиждаме рекултивация. Ние имаме опит с тези процеси и може би едни от най-добрите примери за рекултивация в България.
Нищо притеснително няма да се случи с трънския край. Полезните изкопаеми не случайно са наречени „полезни“ и добивът на метали се случва непрекъснато навсякъде по света и на много места в България.
В момента тече процедурата по оценка на въздействието върху околната среда. Специалисти по всички екологични направления ще се произнесат. Това ще бъде рамката, в която ние ще работим и е немислимо да се представяме реализация на проекта без да се щади природата. Немислимо е преди всичко, защото ние самите не мислим за такъв вариант. Ако имаме колебания за екологията, въобще няма да реализираме проекта.
Ще има ли предимства от добива за местното население, като например работни места и др.?
400 ще бъдат работните места, които предвиждаме. Вече имаме заявен интерес за работа от 200 местни жители, които нямат търпение мината да заработи.
Наемаме местни хора веднъж защото това е наш доброволен ангажимент към обществото и втори път, защото е по-добре за бизнеса. Мога да дам два много прости примера в тази връзка. Ние сме компания със силна социална политика и осигуряваме безплатен транспорт на служителите си до работното им място. Естествено, че ни е по-изгодно да ги извозваме от по-близки разстояния. Но този пример представя твърде опростено ситуацията. За нас по-важен е онзи неизмерим с цифри фактор, който представлява нагласата на местния човек към работата. Местните хора ще са много по-мотивирани да работят, ще имат по-голяма отговорност към дейността на компанията и ще е много по-полезно за всички да работим заедно.
Освен от преките постъпления от данъци и такси в общинския и в държавния бюджет, общината и държавата ще спечелят и от това, че има икономическа активност. Че има перспектива, че има възможности и мисли за бъдещето на този край.
Погледнете какъв е сега демографският профил на населението, вижте обезлюдяването, проверете какво е нивото на заплатите, които хората получават, какви са настоящите възможности да стартират семеен, малък или среден бизнес, има ли добри условия за предприемачество, за образование и кариерно развитие на младите хора, какво е здравното обслужване в града и селата на общината, има ли проблеми със сигурността, ако щете дори какво е покритието на интернет и какъв е обхватът на мобилните телефони… С реализирането на толкова крупен инвестиционен проект всичко това ще се промени, стандартът на живот на населението във всички сфери ще стане много по-добър, хората ще имат възможност за по-добри доходи, за по-добра лична перспектива, за повече сигурност и перспективи за всички.
Има твърдения, че добивът на злато в Трън и работата по добиването му ще изсмуква водата на местното население и лятото те няма да имат достатъчно вода за битовите си нужди?
Това не отговаря на истината. Правили сме редица хидрогеоложки проучвания и сме наясно с водите в района. Ще ползваме наши локални водоизточници и водите в производството ще са в оборотен цикъл, тоест една и съща вода ще се използва многократно.
Не само, че няма да засегнем водоснабдяването на селата, но и набраната от нас информация може да послужи на Общината да подобри водоснабдяването на селата. Подобен подробен анализ на водите би бил непосилен за бюджета на Общината, ако трябваше да го финансира тя, за да подобри водоснабдяването в района.
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.