Перник обича драми, но понякога се случва нещо, което удря директно в историята на града.
Младо семейство закъснява за обиколка в Подземния минен музей. Искат да минат сега, без чакане. Екскурзоводът Силвия Нотева — скептична. Решава да ги задържи с един последен коз: историята на Мината, директорите, големите имена, славата на Перник. В един момент споменава фигурата на инж. Александър Спасов — директорът, по чието време мината дарява боен самолет на българската армия.
И тогава се оказва, че всъщност Нотева разказва история пред самата правнучка на инж. Спасов!
Но това не е край на историята, а само начало…
Седмица по-късно те се връщат — този път не като туристи, а като хора, които носят наследство. В ръцете им: личната карта на инж. Спасов, оригинални документи, снимки и картата му за самоличност с пръстов отпечатък, издадена в полицейското комендантство на Перник.
Без пазарлъци. Без шум. Подарък за музея. Дарение, което поставя фамилията им в историята на града завинаги.
Стела — правнучката — има рожден ден. Но вместо подаръци, тя дава на Перник къстче наследство от своя род.
Не често срещаме хора, които не само пазят миналото, но и го връщат там, където принадлежи — при всички нас.
