Фестивалът мина! Време е за равносметката и да си кажем критиката, за да се подобри!
Фестивалът „Сурва“ тази година започна обещаващо, с впечатляващо откриване, ако изключим звука, който беше истинска катастрофа. Все едно микрофоните бяха взети назаем от уредбата на местния гараж. Но това не е най-голямата драма. Истинският кошмар се разигра там, където се очакваше гостите да се насладят на вкусната фестивална кухня – буквално в кална кочина.
Кебапчета в калта, бебешки колички в свинщината
Хората, с добри намерения и празнично настроение, се озоваха на място, което повече приличаше на селски двор след пороен дъжд, отколкото на фестивална зона. Наведени над нестабилни маси, с кал до глезените, перничани и гости от страната се опитваха да похапнат. Бебешки колички затъваха в калта, а майки се опитваха да балансират между хляба и лютеницата, докато обувките им изчезваха под слоя гъста кал.
Картина, достойна за документален филм за свинете в двора – хора с кебапчета в ръце, които едновременно топят залъци в лютеница и тръскат калта от ботушите си. „Пълна свинщина!“, както се чу от коментарите на възмутени гости.
Цените като за гурме ресторант, обслужването като за обор
Ако калта не ви откаже, то цените със сигурност ще го направят. Едно кебапче, кюфте, малко гарнитура и питие излизат близо 100 лева за семейство. И това – без никакво усилие от страна на организаторите да създадат поне малко удобство за гостите. Перничани може и да са свикнали с тази „атмосфера“, но на „Сурва“ има и хора от София – изискани гости от жълтите павета, както и чужденци, които едва ли очакват да бъдат част от местната кална идилия.
С надежда за 2026 година
„Сурва“ е прекрасен фестивал с традиции, но организацията на зоните за хранене този път удари дъното. Дано догодина кметството се погрижи за това гостите да не се чувстват като в обор. Защото, когато плащаш цените на петзвезден ресторант, очакваш нещо повече от кочина.
