В навечерието на Деня на народните будители Регионален исторически музей-Перник представя две събития: съвместно с Регионален исторически музей Кюстендил представят “Възрожденски щампи от фонда на РИМ-Кюстендил“ и документална изложба „Из историята на нормативния български правопис“ от личната колекция на Славчо Чанев.
Официалното откриване на “Възрожденски щампи от фонда на РИМ-Кюстендил“ ще се състои на 31.10.2016 год. от 16.00 часа.
Изкуството на щампите навлиза в България в началото на 19 в. Върху тях са изобразени християнски светци и евангелски сцени. Често присъстват и образът на Св.Иван Рилски. Голяма роля за разпространението на щампите имат манастирите.
Изложбата включва щампи от сбирката на кюстендилския музей, която е една от най-богатите в България. Ще бъдат показани творби от 19.век, изработени в Света Гора, в Рилския и Троянския манастир, както и произведения на автори като Анастас Карастоянов и Георги Клинков от Самоков и др.
Регионалният исторически музей е приготвил и специална изненада от своя фонд, която ще представи на самата изложба.
По повод Деня на народните будители Регионалният исторически музей – Перник организира документална изложба „Из историята на нормативния български правопис“.
Експозицията включва речници и помагала от частната колекция на Славчо Чанев – филолог, дългогодишен експерт в отдел „Култура“ на общинската администрация.
Представени са 24 издания – много от които са библиографска рядкост, маркиращи развитието и утвърждаването на нормативния правопис от 1896 г. до наши дни.
Изложбата ще бъде официално открита на 01.11.2016 г. – вторник, в 10:30 часа и ще бъде отворена за посетители до 04.11.2016 г.
* * *
Съвременният български книжовен език се формира през XIX век като резултат от общия народностен подем и творческата дейност на българските културни дейци.
Основна характеристика на изданията до Освобождението е, че всеки автор пише на езика, на който говори…
С образуването на Третата българска държава, с централизирането на образователното дело, с развитието на художествената литература и науката, както и за целите на администрацията става належащ проблемът за установяването на обща норма за правопис.
Като пръв официален документ, регламентиращ общ новобългарски правопис, се приема утвърденото на 05.02.1899 г. от тогавашния министър на просветата Тодор Иванчев „Упътване за общо правописание“.
Този – наричан Иванчевски, правопис е официален от февруари 1899 до февруари 1945 г., с прекъсване от 1921 до 1923 г.
От 1921 до 1923 година е в сила т. нар. Омарчевски правопис, по името на просветния министър от кабинета на Александър Стамболийски – Стоян Омарчевски.
От 27 февруари 1945 г. е в сила наредба-закон, която установява т.нар. Отечественофронтовски правопис.
От 1945 до 1984 г. с минимални промени се публикуват 10 издания на нормативен „Правописен речник на българския книжовен език“ със съставители Л. Андрейчин, Вл. Георгиев, Ив. Леков и Ст. Стойков.
С разпореждане на МС № 936 от 27.11.1950 г. е възложено на Института за български език при БАН „да проучва и внася единство в измененията на правописа, които да прави достояние на обществеността чрез официалните си издания“.
В изпълнение на тези си правомощия, Българската академия на науките издава през 1955-1959 г. 3-томен „Речник на съвременния български книжовен език“.
Следващата по-значителна промяна в правописа се урежда с публикуването от БАН на „Правописен речник на съвременния български книжовен език“ през 1983 г.
Неговата норма е задължителна до 2002 година, когато БАН издава „Нов правописен речник на българския език“.
Последната нормативна промяна в правописа е в сила от 01.09.2011 г., когато БАН публикува указанието „Правопис и пунктуация на българския език – основни правила“. На основата на тези „Правила“ са последните нормативни издания – „Официален правописен речник на българския език“ от 2012 г. и „Официален правописен речник на българския език. Глаголи“ от 2016 г.
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.