Наблюдатели от ПАСЕ следяха изборите в Перник и Брезник: Ето изводите!

Ниска активност, популистки партии, купуване на гласове, негативна кампания, компроментирана тайна на вота, тотална апатия и липса на ентусиазъм у хората да отидат до урните. 
Това са част от констатациите на наблюдатели от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), които в продължение на пет дни следяха изборните процеси за парламент и европарламент в няколко български града, сред които Перник и Брезник. 

Ето какви са изводите:

Едновременните предсрочни парламентарни и европейски избори на 9 юни в България бяха свободни и състезателни, предлагайки на избирателите плуралистичен набор от възможности за избор.

Въпреки че изборните процедури бяха добре управлявани, избирателната активност отразяваше значителна липса на ентусиазъм, като по-малко от една трета от избирателите участваха в националните избори. Това показва нарастваща умора и скептицизъм на избирателите към политическите промени, заключава делегация от наблюдатели на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).

Единадесетчленната делегация, водена от Олексий Гончаренко (Украйна, ЕК/ДА), наблюдава предсрочните парламентарни избори в продължение на четири дни, с пет екипа, разположени в София, Пловдив, Благоевград, Кюстендил, Плевен, Перник и Брезник. Пълен доклад за наблюдението ще бъде представен на пленарната сесия на ПАСЕ през септември 2024 г.

„Всички скорошни избори в България бяха професионално организирани и добре проведени“, каза г-н Гончаренко. „Оставяйки настрана дребните нередности и техническите проблеми с машините за гласуване, тези избори не бяха изключение. Едновременните европейски избори не поставиха значителни предизвикателства. Българският електорат е изтощен от гласуването за шести път за три години, което води до разочарование от управлението на страната и несигурните перспективи за политическа стабилност рискуват да тласнат избирателите към крайности стремят се да възвърнат доверието на електората и да се ангажират отново с тях.“

Конституционната реформа през декември 2023 г., която наред с другото предостави на гражданите с двойно гражданство правото да бъдат избирани за депутати и министри, е добре дошло развитие в съответствие с предишни препоръки на Венецианската комисия и БДИПЧ на ОССЕ. Въпреки това, някои други дългогодишни препоръки, особено по отношение на избирателните права на лица под съдебно запрещение или изтърпяващи присъди лишаване от свобода, остават неразгледани.

Делегацията на ПАСЕ е особено загрижена за продължаващите проблеми с купуването на гласове и корпоративния и контролиран вот – както изрично, така и имплицитно, твърденията за които често бяха повдигани от събеседниците и потвърдени от служебния министър на вътрешните работи. Тези въпроси се нуждаят от задълбочено проучване, за да се възстанови общественото доверие.

Тонът на кампаниите, както онлайн, така и офлайн, беше предимно негативен и не се подобри в периода на парламентарната кампания. Делегацията на ПАСЕ беше също така информирана за редица злоупотреби със съдебни производства на основания за клевета и повтаря отдавнашната си препоръка за приемане на нови законодателни мерки за защита на журналистите.

В деня на изборите гласоподавателите изглеждаха запознати с процедурите за гласуване, като избираха между хартиени бюлетини и машини за гласуване. Значителен брой избиратели предпочетоха хартиени бюлетини. Процесът в избирателната секция беше донякъде бюрократичен, включващ множество печати и проверки на самоличността. Въпреки професионализма на членовете на секционните избирателни комисии това вероятно би довело до забавяне и дълги опашки, ако участието беше по-голямо.

Тайната на вота не беше напълно гарантирана. Прозрачността на машинно отпечатаните бюлетини позволи на другите потенциално да видят подадените гласове. Делегацията на ПАСЕ призовава новите български власти да преосмислят сегашната използвана система за електронно гласуване, за да осигурят нейната надеждност, като същевременно използват по най-добрия начин съвременните технологии. Въпреки че е ясно, че ИКТ технологиите сами по себе си не могат да върнат доверието на българите в изборния процес или да изкоренят корупционните практики, въпреки това, ако бъдат съчетани със законови гаранции и прозрачни изборни практики, те биха могли постепенно да повишат доверието на избирателите.

Източник