ИСТОРИЯ НАКРАТКО: 94 години от обявяването на Перник за град

Днес се навършват 94 години от обявяването на Перник за град. През 1929 година Перник е обявен за град.

Още от създаването си през 9 век градът носи името Перник. Първите сведения за уседнал живот в района на Перник датират от 6000 г. пр. Хр. (ранен неолит). В годините преди да падне окончателно под властта на Византия градът служи за столица на земите между Дунав и Стара планина.

Средновековие. Перник се гордее със своя болярин Кракра Пернишки и непробиваемата му от византийските набези крепост, чийто останки все още напомнят за величието на града ни. Всъщност крепостта на Кракра, така и не е превзета със сила от хилядната вражеска армия. Боляринът Кракра Пернишки сам отваря вратите пред византийците, когато вече цяла България попада под чуждото владичество. По този начин мъдрият държавник успява да запази живота на обитателите  на крепостта без да пролее кръвта им, осъзнавайки, че всяка следваща съпротива е безсмислена.

По време на османското господство над българските земи, Перник не е от голямо значение, а турци дори не са разселвани по пернишко. Въпреки това, местното население успяло да се замогне, а  дори се ползвало със статут на войници (освободени са от някои ратайски данъци и са смятани за „свободни поданици“ на султана).

В този период се виждат и ползите на Перник като въглищен район.

Първото практическо използване на въглищата става през 1873 г. от италианската комисия, която прокарвала трасето на жп линията София – Кюстендил. В работата по прокарване на трасето участва и Иван Вазов.

В архивите на Регионалния исторически музей в Перник са запазени имената на повече от 30 опълченци, загинали за освобождението на България. На 6 януари 1878 г. кавказката бригада на генерал Гурко, движеща се в посока Кюстендил и Горна Джумая (дн. Благоевград) освобождава тогавашното село Перник и околните селища.

След освобождението Перник е малко скотовъдско селце с около 1000 души, но неговия разцвет като въглищен индустриален център започва през 19-ти век.

На 17 август 1891 г. 114 работници започват добив на въглища в 2 местности около село Перник – Кулата (по-известна като „Старите рудници“) и Бели брег. До края на годината са добити 8429 тона въглища.

С построяването на първите миньорски квартали по терасите на р. Струма се слага началото на рударското селище Перник.

Няколко десетилетия той е енергийното сърце на България.

От 1892 до 1926 г. Перник бележи един от най-големите за България прирасти на население – от 1413 на 12 296 души. Експлоатацията на въглищата дава тласък за развитието на Перник. За първи път в България с монтирането през 1895 г. на минната сепарация и нужната за нея електрическа станция пламва електрическа крушка за осветление.

През този период на бурен растеж в Перник се построяват повечето исторически сгради. След което идва ред и на големите промишлени предприятия.

Веднъж Перник сменя името и то през периода на комунистическия режим.

Тогава в чест на Георги Димитров, градът е прекръстен от Перник на Димитрово. Макар и с ново име, Перник продължава да расте в индустриално отношение.

През 1948 г. машинната служба при мини Перник и преобразувана в машиностроителен завод. В периода 1950 – 1970 г. са започнали своята работа ТЕЦ „Република“, металургичен завод „Ленин“, заводът за токоизправители, заводът за заваръчни машини, заводът за феромагнити, заводът за специални стоманени профили. На 12 февруари 1957 г. е открит Дворецът на културата. Той е по проект на арх. Александър Дубовик.

 

 

Коментари

коментара