Вчера театралната и филмова актриса Мая Драгоманска навършва 75 години. Тя е родена на 19 април 1948 г. в Перник. През 1971 г. завършва актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (днес Национална академия за театрално и филмово изкуство, НАТФИЗ). Още, докато учи, тя е една от най-сниманите актриси.
ИГРАЕ ЗНАКОВИ ТЕАТРАЛНИ РОЛИ
След дипломирането си започва работа в драматичния театър „Николай О. Масалитинов“, в Пловдив, където се изявява още като студентка.
Известна е с превъплъщенията си в ролите на Марийка в „Под игото“ от Иван Вазов, Селимена в „Мизантроп“ от Молиер на режисьора Любен Гройс, Хатиа в „Аз виждам слънцето“ от Нодар Думбадзе на режисьора Пантелей Пантелеев, Валентина във „Валентин и Валентина“, Елисън в „Обърни се с гняв назад“ от Джон Озбърн на режисьора Иван Добчев. За ролята на Рита Овсянина в „А утрините тук са тихи“ от Борис Василиев на режисьора Пантелей Пантелеев, Мая Драгоманска става лауреат на Димитровския комсомол през 1972 година.
ИКОНАТА
Тя е първи курс студентка, когато през 1968 г. се венчава за актьора Младен Младенов. Двамата се венчават в Копривщица, а сватбеният купон е вдигнат само с парите от стипендиите. Имат дъщеря Мила. При една екскурзия в родопското село Дедево, в порутената му църква Мая и Младен намират икона на Христос. Тя е на нещо като папирус и е залепена на прозореца на храма. Двамата я купуват, след това приятели от Пловдив я реставрират.
На гърба на иконата Младен написва, че тя е за спомен на Мила, когато нейният татко вече няма да е с нея. Тогава едва ли подозира, че това ще е толкова скоро. През 1974 г. семейство Младенови се разпада, но двамата запазват добри приятелски отношения до смъртта му през 1986 г. Вторият й съпруг актьорът Таньо Маринов също умира.
ОТНОВО В СОФИЯ
От 1975 г. до 1989 г. Мая Драгоманска играе на сцената на театър „София“. Запомнящи са ролите й на Хермиона в „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир на режисьор Любен Гройс, Хаваджиева в „Танго“ от Антон Страшимиров на режисьор Вили Цанков, Наташа в „Три сестри“ от Антон Чехов на режисьора Леон Даниел.
След 1990 г. Мая Драгоманска е била част от трупата на Малък градски театър „Зад канала“ в София.
РАБОТИ С НАЙ-ДОБРИТЕ В КИНОТО
В киното е работила с едни от най-добрите режисьори. Участвала е във филмите „Началото на една ваканция“ (1966) на режисьора Зако Хеския,“Най-дългата нощ“ (1967) на режисьора Въло Радев, „Небето на Велека“ (1968) на режисьора Едуард Захариев, „Птици и хрътки“ (1969) на режисьора Георги Стоянов, „Петимата от Моби Дик“ (1970) на режисьорите Гриша Островски и Тодор Стоянов, „Необходимият грешник“ (1971) на режисьора Борислав Шаралиев, „Преброяване на дивите зайци“ (1973) на режисьора Едуард Захариев, „Милост за живите“ (1981) на режисьора Тодор Стоянов.
Актрисата е участвала и в постановки в телевизионния театър./ БТА