На 26 април се навършват 40 години от най-голямата ядрена авария в историята – избухването на атомната електроцентрала в Чернобил. След първоначалното овладяване на кризата, последиците за населението остават в дългосрочен план. А на 1-ви май стотици деца и техните родители маршируват през площадите в България по повод Деня на труда – вместо да бъдат информирани и да се предпазят от радиационния облак, който се разпрострира над Европа. Тогавашното правителство не информира обществото за аварията под влиянието и натиска на Съветския съюз.
По повод аварията и нейните последици журналистката Анна Цолова сподели, че и тя самата е била потърпевша от радиацията в Чернобил. Във Фейсбук Цолова разказа, как е била изложена на голям риск като дете и как семейството й години наред е изпитвало вина заради това.
Ето какво разказа Цолова:
„И вие сте чернобилче, г-жо Цолова?“
Тези думи чух преди 20 години. Изрече ги един от лекарите, които видяха ехографската ми снимка и ми съобщиха, че трябва да се оперира щитовидната ми жлеза.
После същият човек започна да ми обяснява как моето поколение е „поразено“ от лъжата на тогавашната социалистическа власт да не каже на българите какво се е случило.
И добави нещо такова: „Явно Вашите родители не са били от важните тогава – тези, които са знаели и са направили всичко възможно да предпазят себе си и децата си.“
На 26 април 1986 година съм била на 11 години. Дни по-късно (когато радиационният облак е над България) сме били на село, при дядо ми и баба ми. През годините майка ми и баща ми често ми казваха колко съжаляват, че в деня на дъжда са ми позволили да ям мерудия и киселец от двора. Как да са знаели какво правят?
Големият облак минава над Швеция. Правителството там веднага съобщава на хората как да се предпазят. Над България преминава периферията на радиационния облак, но страната ни е най-силно поразена. Заради желанието и решението на Тодор Живков да угоди на СССР и властта в Русия. Заради заповедта: „Ще си мълчим.“
Авторитаризъм и диктатура. Днес различни политици „продават“ това като нещо хубаво.
Нормализирането на култа към личността, корупцията и лъжата станаха норма и се страхувам, че историята ни вече е пренаписана. Всички плащаме цената на дезинформацията и пропагандата.
Иначе аз съм добре. И съм благодарна на лекарите, в чиито ръце бях преди 20 години.“
