От Националния съюз на вносителите и търговците на дрехи втора употреба в България разказват какъв е пътят на дрехите, които висят в много от българските гардероби:
„Дрехите втора употреба в България идват основно от Западна Европа и САЩ. Събирането им се извършва от специализирани в тази дейност фирми. За целите на събирането, те поставят специални контейнери, на които е обозначено, че са само за дрехи и обувки. Целта на контейнерите е да направят по-организиран и по-чист процеса на подмяна на дрехи в страните, където пазаруването и потреблението на дрехи е в пъти по-голямо на един човек, в сравнение с останалите страни.
Камиони на фирмите минават и изпразват контейнерите, след което извозват дрехите и обувките в складови бази. Там те се дезинфекцират и подготвят за доставка за съответната страна. Дезинфекцията с Консолин Формацин спрей при температура 90°, за което се издава „Сертификат
за обезпаразитяване“. Стоката се пакетира и се натоварва в камиони /контейнери за страната клиент. По-голямата част от стоката се продава в Европа и Русия а друга по-малка част в Африка.
Чрез продажбата на тази стока се финансират хуманитарни проекти в развиващите се страни.“
По данни на РИОКОЗ броят на магазините за дрехи втора употреба в страната е над 4000. Числеността на хората, които са ангажирани пряко и се трудят в този бранш,
е повече от 20 000 души. По данни в страната пък се внасят и обработват около 10 000 т. дрехи втора употреба всеки месец.
Бизнесът с дрехи втора употреба се разраства бързо у нас, което показва, че новите тоалети съвсем не са по джоба на всеки българин.
Остава въпросът кой ще поставя дрехи в българските контейнери, след като нашите идват от чуждестранни такива?
