Днес е ден, в който се сещаме за онези в България, които почти никога не излизат от домовете си – инвалидите. Онези, които прекарват 90 процента от целият си съзнателен живот зад четири стени, зависими и в тежест на своите близки. Онези, които страдат, защото не могат да си позволят лекарства или електрическа количка…. но и да си я позволят, какво от това, след като живеят в България – страната, в която колите са на тротоарите, а хората и майките с детски колички вървят по улицата. Страната, в която не можеш да минеш и двеста метра сам, ако си инвалид. Страната, в която ти правят пътека за качване в хипермаркета, а след това някой паркира пред нея. В страната, в която е невъзможно да пътуваш в градския транспорт.
Огледайте се, българи, колко инвалиди преброихте по улиците? Един-двама? Но това не трябва да ви успокоява, че видиш ли, много сме здрави. Това трябва да ни ужасява! Защото болните хора нямат достъп до нашата, градската среда. Защото те са зазидани между четири стени и ни гледат зад прозорците как претичваме пред бързата кола на пешеходната пътека, как гушкаме децата си, за да прескочим локвите, как ходим през градинката, защото тротоара е зает от паркирал автомобил…
И само един пример от Перник: на ул. „Радомир“, сградата за социални услуги и помощи има инвалидна рампа. Но в момента, в който успееш по чуден начин да отвориш тежката врата, идват високите стълби и ти си блокиран на входа. Коментарът за вас…
А ако отидете в Европа ще се изумите всъщност колко много инвалиди има на улицата, по площадите, в кафетата, на кино…..
Да, там спокойно могат да празнуват Деня на инвалидите. А ние да наведем глави от срам, че не сме способни в 21-ви век да им помогнем да се чувстват ХОРА. И нека да не забравяме, че никой не е застрахован. И нека да не забравяме, че има много млади хора, деца, в това положение, осъдени на доживотен затвор и мизерна пенсийка. Само ако маожеха да избягат и да живеят човешки…..
Честит празник, инвалиди….у дома.
Поздравявам ви с един стих на един друг инвалид, вече не между нас, но достатъчно талантлив, за да остане в историята ни – Дамян Дамянов:
“Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!”
Горяна Панайотова
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.