Гергана и Мирослав от Русе не просто произвеждат комбуча – те я измъкнаха от канализацията до рафтовете на Европа. Историята им звучи като сценарий на сериал: подарена „гъба“ от Испания, фалстарт с бизнес план, провалени рецепти и банков отказ след отказ. Но сега? Билет за световното по комбуча в Барселона.
„Прескочихме ада. Бюджетът ни се взриви 15 пъти. Никоя банка не ни повярва. Преработихме 10 тона боклук, докато стигнем до нещо пийваемо“, разказва Миро. Звучи като провал, но е точно обратното – настойчива борба с вкус на оцет и желание да докажат, че занаятчийството още живее.
Всичко започнало с нищо – буквално. Гери получила мистериозна гъба от Испания. Няколко седмици я игнорирала в хладилника, докато любопитството я принудило да я „свари“. Резултатът? Първата й домашна комбуча. Вкусът ѝ харесал, после дошли експериментите с аромати, шишета, провали… и формулата.
Днес, само три години по-късно, техният „чай на безсмъртието“ вече се продава в Румъния, Унгария и Швеция. Признават, че рецептата прилича на печене на квасен хляб – чувствителна, бавна, ръчна. Но ефектът е ясен – растеж, слава и покана за голямата сцена в Барселона.
„Вярваме в това, което правим. Без притеснения. Клиентите ни го потвърждават“, категорична е Гери. А Миро допълва, че въвеждането на еврото ще им помогне – по-малко разходи, повече стабилност.
Ще донесе ли Русе световна титла по комбуча? Отговорът идва през октомври. До тогава: ферментация, работа, инат. И вяра, че в България също може.
