Тя не е просто певица. Тя е жанр. Глория – жената, която превърна българския попфолк в златна епоха още преди да знаем, че ще има такъв. Родена в Русе, израснала между народните песни и сълзите на развода, тя започна от хор „Дунавски вълни“, но вълната, която самата тя предизвика в музиката, си остава неповторима.
Да, точно тя. Жената, която през 90-те изстреля първия си албум „Щастието е магия“ и веднага доказа, че няма нужда от магия, когато имаш глас, чар и безмилостна амбиция. Продаде над 100 000 копия, докато останалите още се чудеха как се държи микрофон.
И когато повечето звезди забременяват и изчезват от сцената, Глория – естествено – записва нов албум. Бременна. И го кръщава „Ангел с дяволска душа“. Съвпадение? По-скоро автобиография.
Симона – дъщеря ѝ, вече също е на сцената, защото очевидно в това семейство майчинството не е пречка, а трамплин. А Глория? Тя още пълни Зала 1 на НДК както през 2000 г., така и през 2024-та. Единствената попфолк дива, която го прави четири пъти – соло. Без цирк. Само с глас.
„Певица на десетилетието“? Само веднъж. А трябваше да е „Певица на десетилетията“. От „100% жена“ до „Музикална приказка“, Глория не просто оцеля в жанра – тя го създаде, владее го и, ако реши, ще го закрие със стил.
Докато другите се чудят как да влязат във фокуса, Глория просто влиза – с токчета, микрофон и хитовете си. Примата? Не. Просто Глория. И точка.
