Евразия е в пристъп на исторически промени, тъй като Русия, Китай и Индия претърпяват големи трансформации. По-малко очевидно, но не по-малко въздействащо е това, което се случва в Иран. След десетилетия на опити за промяна на архитектурата на сигурността в региона, сега той е принуден да се адаптира към натиска отвътре и отвън. Степента, до която Техеран действително променя поведението си, не е ясна, но е ясно, че трябва да се промени, последиците от което ще засегнат Близкия изток, Южен Кавказ, Централна и Южна Азия.
От основаването си преди около 45 години Иран периодично участва в преговори със Съединените щати по различни въпроси, въпреки иначе враждебните отношения и липсата на официални дипломатически връзки. Но има нещо различно в това, което се случва сега. През последните месеци двамата се опитваха да постигнат по-широко разбирателство, а не обичайните тесни споразумения по конкретни въпроси, особено по отношение на стремежа на Иран към ядрени оръжия. И всичко това се случва, докато Техеран се опитва да спре съперничеството си с основния си регионален противник (и американски съюзник), Саудитска Арабия.
Според доклад на Financial Times от 16 август Вашингтон и Техеран се опитват да постигнат „неписано споразумение“, според което Иран спира да доставя дронове и резервни части на Русия за използване във войната в Украйна. Разговорите очевидно са напреднали; Съобщава се, че Иран е помолил Русия да се въздържа от използването на дроновете, въпреки че САЩ искат „по-конкретни стъпки“ от страна на Иран. В замяна Съединените щати не могат да налагат нови санкции в определени области (с изключение на правата на човека) и биха били готови да прилагат по-свободно съществуващите санкции, насочени към износа на ирански петрол. Междувременно командирът на силите Кудс, отвъдморската част на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, се срещна с проирански шиитски милиции в Ирак и ги инструктира да „спрат всички военни операции срещу САЩ и силите на глобалната коалиция в този момент .”
Нещо повече, Wall Street Journal съобщи на 11 август, че Иран значително е забавил темпото, с което натрупва обогатен уран, близък до оръжейно качество, и е разредил част от сегашните си запаси. Тези ходове идват, докато Техеран и Вашингтон преговарят за освобождаването на четирима американски граждани в замяна на освобождаване на 6 милиарда долара от приходи от ирански петрол. Западни служители са информирали иранските си колеги, че ако напрежението отслабне това лято, има шанс за по-широки преговори по-късно през годината. Именно в този контекст на 18 август Иран изпрати външния си министър в Саудитска Арабия – за първи път от осем години – за разговори с неговия колега и с де факто владетеля на кралството, престолонаследника принц Мохамед бин Салман.
Нищо не подсказва, че тази вълна от дипломатическа дейност наистина ще доведе до споразумение, но фактът, че това изобщо се случва, подчертава колко много трябва да се промени Иран с новия глобален климат. Досега Иран беше в състояние да провежда агресивна външна политика, улеснена от четири фактора: Съединените щати бяха силно фокусирани върху Близкия изток и Южна Азия; Русия и Китай бяха във възходяща траектория; арабският свят беше в състояние на смут; и вътрешната политическа и икономическа ситуация беше управляема. Това вече не е така.
След 11 септември Вашингтон прекара две десетилетия, заплетен в въпроси, които се пресичаха с иранските интереси. Последиците от войните в Ирак и Афганистан дадоха на Техеран голямо пространство за маневриране. Правителството се възползва напълно от ситуацията и изигра голяма роля в оформянето на обстоятелствата, които накараха Вашингтон да затъне в Близкия изток и Южна Азия. На САЩ бяха нужни години, за да се измъкнат, но успяха, давайки им време и ресурси да се съсредоточат върху Русия и Китай.
Както Москва, така и Пекин дълго време защитаваха Техеран отвън, позволявайки на клерикалния режим да продължи да прокарва радикалната си външна политика, която те виждаха като полезен инструмент за създаване на проблеми и следователно отстъпки от страна на САЩ. Въпреки това опитите на Русия да коригира позицията си в Украйна влошиха нещата – навредиха на отношенията й с много страни, включително Иран, който сега поставя под въпрос колко сериозна е Москва като глобален играч. Това, че втората по големина военна сила в света със собствена промишлена база трябва да разчита на ирански дронове, за да се бори с украинците, означава, че Техеран не може да разчита на Москва за собственото си геополитическо благополучие. По подобен начин икономическият спад в Китай и натискът, който Вашингтон упражнява, сериозно влошиха способността на Пекин да излъчва влияние в чужбина. Техеран със сигурност е забелязал това. Само преди две години се надяваше на стотици милиарди долари китайски инвестиции в рамките на инициативата „Един пояс, един път“. Техеран знае, че примирието, което наскоро постигна с Рияд, привидно с посредничеството на Китай, не беше толкова резултат от решимостта на Пекин, колкото беше отвличане на вниманието от собствената му икономика. Тежката работа беше извършена от Ирак и Оман, които заедно с Катар служат като посредници на американо-иранската дипломация.
По-важни са регионалните обстоятелства, които принудиха Иран да спре агресивния си натиск към арабския свят. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства стабилизираха регион, който беше в безпорядък след Арабската пролет, отчасти чрез неутрализиране на ислямистките сили, подкрепяни от Турция и Катар. Ислямска държава вече не е заплахата, която беше. Сирийското правителство се реинтегрира в арабския свят. А споразуменията на Ейбрахам, подписани от Израел, ОАЕ и други арабски държави, обединяват израелците и саудитците. Тези различни развития стесниха възможностите на Иран за маневриране.
У дома правителството се опитва да управлява криза, породена от неспособността му да финансира настойчива външна политика и да поддържа вътрешна стабилност. Социалните и икономически условия са в лошо състояние. Обществеността вече не желае да приема ислямистките укази, които настоящата администрация пренебрегна. Страната бързо се приближава към задънена улица и неизменно ще претърпи смяна на режима, след като болният 84-годишен върховен лидер, аятолах Али Хаменей, вече не е начело.
Начинът, по който Иран ще се промени, остава неясен, но все повече е затънал в несигурност. Начинът му на правене на бизнес става несъстоятелен. Нещо трябва да даде. Иран не може да се изправи срещу враждебни Съединени щати без значителна подкрепа от трета страна. Развитието на отношенията между САЩ и Иран е резултат от промените в глобалните сили. Съединените щати систематично изграждат коалиции, които включват бивши враждебни сили, за да подобрят позицията си спрямо Русия и Китай, в случай че излязат от сегашните си кризи. Иран е ключов елемент в това отношение.
При сегашните обстоятелства Иран не може да си позволи рисковете от конфронтация със Съединените щати. Възможно е Русия и Китай да си възвърнат позициите и отново да създадат проблеми на Съединените щати. Но глобалната система определено е в движение за продължителен период от време.
