Турция и Сирия се тресят от най-лошите земетресения, удряли региона от почти век. Първоначалният трус с магнитуд 7,8 по Рихтер в Югоизточна Турция и Северна Сирия беше последван от друг с магнитуд 7,7.
Регионът обхваща редица разломни линии, което означава, че трусовете са доста чести, но колко често се случват земетресения с такава сила?
Според Saskia Goes, професор по геофизика в Imperial College London, в този регион събития от такъв мащаб се случват само веднъж на всеки сто или няколкостотин години.
„[Земетресението] е едно от най-големите, които сме регистрирали с инструменти, откакто започнахме да ги измерваме“, каза Гоес пред Euronews.
Последното земетресение с магнитуд 7,8 в Турция се случи през 1939 г., убивайки около 30 000 души. Съвсем наскоро повече от 17 000 души загинаха при земетресение с магнитуд 7,4 близо до Измит, което е на над 1000 км северно от последния епицентър.
„Земетресенията са по-често срещани в северната част на Турция, по северния анадолски разлом, отколкото там, където се случи това земетресение, където може да се случват само на всеки 500 години “, каза Гоес.
Тя добави, че поради този дълъг период от време между земетресенията е трудно да се предвиди кога ще се случи следващото.
„Времената на повторение са толкова дълги, че […] нямаме добра информация за това колко често се случват, кои части от повредата вече са се счупили наскоро и как стресът е преразпределен.“
Защо бяха разрушени толкова много сгради?
Малко след земетресенията президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган каза, че хиляди конструкции са се срутили. И най-малко още 133 сгради са били съборени в Северна Сирия, според Сирийската гражданска защита – широко известна като Бели каски.
Тъй като някои от сградите са били на повече от 50 години, те са надхвърлили своя проектен живот, според Шон Уилкинсън, професор по строително инженерство в Нюкасълския университет във Великобритания.
„Не е необичайно лошо построени сгради да се срутят при това ниво на разклащане […] това е типично за страни, които са в определени етапи на развитие“, каза Уилкинсън.
Проба и грешка
Някои страни, като Нова Зеландия, Япония и Съединените щати, започнаха да строят сгради, използвайки система за изолация на основата. Процесът е подобен на „поставянето на вашата сграда на ролкови кънки“, така че основата се разклаща по време на земетресение, докато останалата част до голяма степен остава на мястото си.
Но докато този процес се счита за „златен стандарт“ в подготовката за земетресения, той също е „модерен“ и „скъп“, каза Уилкинсън.
Неговото изследване показва, че преоборудването на сгради, за да оцелеят при трусове, би било по-евтин подход. Но това също е „доста трудно и резултатите са несигурни“.
Той добави, че процесът също може да бъде бавен и скъп, така че има „балансиращ“ акт, който правителствата трябва да следват, за да определят дали актуализациите си заслужават.
„Ние знаем със сигурност колко добро е нещо само когато удари следващото земетресение, защото всичко, което се случва, е, че земетресението намира следващата най-слаба връзка във веригата.“ /News2