Докато ни занимаваха с куршума за Борисов

“Ни най-малко не съм притеснен. Най-малко като събереш близо 3 милиарда от контрабандистите… Като спреш за 1,7 милиарда поръчки, като всеки ден уволняваш като днес в Агенцията за бежанците…”. Така премиерът Бойко Борисов коментира заплахата за убийство. “Всеки да си поеме кръста”, заяви още той и предупреди, че повече на подобни въпроси няма да отговаря, защото детето му се плашело.

Заканата за ликвидация на премиера съвпадна с няколко събития. Първо, с уволнението на директора на Агенцията за бежанците, когото незнайно защо Борисов замеси в цялата история. По-интересни обаче са другите два сюжета – поставянето на държавна охрана за скандалния депутат и неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски и купищата нарязани документи, свързани с аферата КТБ, които незнайно как се озоваха в кофа за боклук.

Кратка хронология на събитията

Всъщност, поредността на събитията е следната: денят е понеделник, 22 февруари, точно седмица след като премиерът започна демонстративно да спира обществени поръчки с огромни публични капитали – заради съмнения, че са свързани с фирми на Делян Пеевски и Валентин Златев.

По обед лично главният секретар на МВР Георги Костов свика извънреден брифинг, на който съобщи, че с ръководителите на ДАНС и НСО са взели решение да назначат държавна охрана на Пеевски. Причината била, че разследвайки неуспешния атентат срещу Алексей Петров, службите се „натъкнали” на готвено покушение срещу депутата от ДПС. Тук можем да обобщим само, че мистични наемници за втори път не са успели да преминат към осъществяване на пъкления си план за покушение.

Два часа по-късно следователят Бойко Атанасов, който в серия от интервюта заяви, че главният прокурор Сотир Цацаров използва „шпиц команда“ в столичното следствие, за да оказва политически натиск, откри голямо количество материали по делото „КТБ“, изхвърлени в контейнери за смет до сградата на следствието. И ги показа на журналисти.

Междувременно сред журналистическата гилдия се носеше слух, че е получена по холивудски отиграна заплаха за живота на премиера. Неофициалната информация гласеше, че става дума за писмо, получено в Министерски съвет, което съдържа снимка на Борисов и патрон. Адресът на плика пък бил изписан с изрязани от вестници букви – за да няма почерк.

Медийната димка

След тези събития, повдигащи изключително много въпроси, министър-председателят се появи публично, за да потвърди, че има недоброжелатели, които искат смъртта му. Като причини посочи предотвратената контрабанда и уволнените чиновници. Новината гръмна във всички медии, а героичната му поза на баща на нацията, готов да плати с живота си за добруването на народа, веднага бе възпроизведена с охота от редица издания. А смелостта му на фона на смъртната заплаха само допълни богоподобния му образ. И така всички останали новини изчезнаха от публичното пространство. Например информацията за поредното покриване на кражбата КТБ. Според следователя, алармирал медиите, нарязаните с шредер доказателства по аферата са описи от разпити и други документи, сред които договори за продажба на дружествени дялове. Да, потресаващата гледка намери място в информационните емисии, но доста след патрона в плик, надписан с изрезки от вестници.

Държавната охрана на националното богатство в лицето на Делян Пеевски също бе изтикана назад в потока от новини. На следващия ден (вторник) сутрешните блокове продължиха да се занимават с холивудския сценарий за заплахата срещу премиера и неговата неустрашимост.

В тази ситуация почти нито една медия (с едно, две изключения) не се занима с наложителните питания, които не просто илюстрират аферата КТБ, а буквално разкриват модела на работа в държавното обвинение. Най-важният въпрос дори не е за публичните пари, потънали в бездната КТБ. От съществено значение е да съумеем да разберем модела на работа в прокуратурата. А той е доведен до водевил.

Водевилът

След разкритията за “шпиц команди“ (с които следователят Бойко Атанасов потвърди теорията за „опраскването“) няма как да не си помислим, че разследването на нарязаните документи, покриващи огромна по своите размери кражба, по всяка вероятност ще бъде забулено. На този фон медиите трябваше да зададат въпроса: кой може да проведе безпристрастна проверка, която да стигне до истината? И дали това може да се очаква от проверка, назначена от главния прокурор и извършена от негови подчинени?

Отговорът не закъсня – ден по-късно от обясненията на Сотир Цацаров стана ясно, че нарязаните документи всъщност не били нищо особено. Дали обаче думите на главния прокурор имат значение след разкритията на следователя и дали акуратното рязане не е дело на някого от “шпиц командите“? Това са все въпроси, които бяха изместени от заплахата за покушение срещу Борисов.

Политическият екшън, скроен с изрязани от вестници букви, измести от обществения фокус и причинно-следствените връзки около държавната охрана за Делян Пеевски. Дали това решение е било взето заради реална заплаха за живота му – или държавата просто демонстрира, че депутатът ѝ е важен? Ако е второто – за кого е предназначено това послание на държавната машина? И дали то има връзка с Турция, където съмненията за българска контрабанда, в която е замесен неуспелият шеф на ДАНС, стават все по-големи? И не на последно място – как се допълват сюжетите около Пеевски и КТБ и каква е ролята на опраскващите „шпиц команди” в този театър?

В крайна сметка всички тези въпроси останаха незададени, а отговорите им все така се въртят в кръга на догадките. Но можем да направим едно предположение: след като премиерът Борисов така самоотвержено покри важните новини от седмицата, които можеха да послужат за разкриването на скандали, разтрисащи основите на българската държавност, неговото лично участие в тях изглежда много вероятно. Сцената с куршума и изрезките от вестници само подсилва тази хипотеза.
Дойче Веле