Мария Колева от село Ломница беше представена в рубриката „Да хванеш гората” на предаването „Събуди се“ по NOVA. Тя е носител на шест първи награди от Празника на киселото мляко, който се провежда в Трън. Пред журналиста Галя Щърбева, Мария разказва за трудностите на фермерството и изборът, който прави, за да си осигури финансова стабилност.
Репортажът за тъжната история зад най-доброто кисело мляко е наречен „Последните дни на една ферма“, защото Мария планира да разпродаде животните и да емигрира в чужбина. „Дори и да правиш добър продукт, просто няма как да се издържаш. Искам да се махна, защото мизерията ме е стиснала за гушата.“, обяснява трънският фермер.
Мария Колева посвещава 30 години на животните, киселото мляко и съвършения вкус. Тя се явява шест пъти на фестивал за кисело мляко в Трън и го печели. Сега обаче Мария отброява последните дни на своята ферма.
„Любовта ми към животните започна още от детска възраст. Винаги съм си мечтала за малка ферма. Завършила съм специалност „животновъдство“ – така продължи голямата ми любов към животните. На тях съм отдала свободното си време. Не съм ходила на почивка. Това е много тежък и неблагодарен труд”, разкри Мария Колева.
„Първото си кисело мляко направих на 19 години. По принцип не съм използвала продукта до тази възраст. Миришеше ми и дори не съм го вкусвала. Когато започнах сама да го приготвям, исках да го направя така, че да мога да го консумирам. Мисля, че постигнах съвършения вкус”, разказва тя.
„За да изхранвам животните и семейството, ми се налага да работя в чужбина. Работя в Испания в селското стопанство, за да си покривам елементарни нужди. Заради сушата млякото ми намаля наполовина. С това, което произвеждам, не мога да се изхранвам. Искало ми се е да се откажа и ако това стане, няма да мога да го преживея”, споделя Мария.
За перспективата да продаде овцете си през сълзи казва: „Ще ми е мъчно много, сигурно няма да мога да го преживея“. Вече е постигнала най-добрият продукт, но наградите и любовта към фермата се оказват недостатъчни. „Много е трудно. Една малка ферма има големи разходи. Човек е ангажиран целодневно. Много е тежко финансово. За да изхранвам животните ми се налага да ходя в чужбина да работя. Просто средствата не стигат за изхранване“, разказва Мария.
„Вече сме към края. Мисля напролет да ги махам. Даже си правя план да замина за чужбина и като се върна, просто да ги няма. Иначе ако съм тука, просто няма да мога да ги продам. Това ще ме убие направо. Но просто не мога вече. Няма как да се издържаш. Дори и да правиш добър продукт, просто няма как да се издържаш. Искам да се махна, защото мизерията ме е стиснала за гушата. И искам да си изкарам достатъчно пари, за да си направя това, което искам. Искам да работя извън България, за да изкарам достатъчно, за да направя това, което искам и това, за което си мечтая. Тук в България искам да си вложа парите, които ще ги изкарам. Камъкът си тежи на мястото. Тука искам да се развивам, да правя това, което обичам, но ми липсват средства, за съжаление. Това е положението.“
