Разказът на Здравка Евтимова „A Knife in My Drawer“ („Нож в моето чекмедже“) беше селектиран и публикуван в американската антология за разкази с неочакван край „Nightscript 2015“. Друг разказ на писателката – “ Parable of Stones ” („Притча за камъни“) беше публикуван на 9 февруари 2016 г. в Mexico City Literary Review , Мексико.
Антологията „Nightscript“ се публикува веднъж годишно в САЩ. Тази година тя съдържа 20 разкази – 19 разкази от писатели от САЩ и един разказ на писател от България.
Към разказа „Притча за камъни“ в Мексико е отпечатано и интервю с българската писателка.
КАМЪНИ
разказ от Здравка Евтимова
– Слушай какво, момиче. Мъжете са камъни, всичките до един, без никакво изключение – казва ми тя. – От тебе зависи дали ще го носиш като тежест на шията и ще скочиш да се удавиш, или ще го хвърлиш в калта да стъпиш върху него, за да не си изцапаш обувките. – Тя е на средна възраст, прочула се е в цял Перник. Взима по 5 лева на съвет.
– Искам да напусна мъжа си – казвам аз. – Но той не е лош човек.
– Как не е лош човек, бе! Направо е гаден човек. Зарежи го. Мъже под път и над път, всеки гледа да те одере жива, после показва кожата ти на колегите и се хвали как си изревала два бидона сълзи за него. Не бил лош! Ми тогава защо си дошла при мене, защо ми даде тия пет лева?
– За съвет.
– Сега ще ти разкажа една история, пък решавай сама.
И аз бях пламнала като факла за един господин – търговче, продава ракия в Перник. Хвърля ми око, много си хубава, казва. Тия лафове на баба ми ги реди, имаме си огледала у нас, отвръщам му откровено. Ама вярно си хубава, що не ми вярваш? Какво желаеш?- интересувам се пряко аз и знам какво иска. Имам сини сливи цял склон – нали разбираш, че съм умна жена. Купих едни баир, после втори и така всички сини сливи в мои ръце паднаха. Истината е в сините сливи, да знаеш, момиче, защото сините сливи са ракия в бъдеще време. Ти, вика ми търговчето, си много интелигентна. Да така е, съгласявам се, кажи какво искаш и за колко, защото нямам време да ми разправят колко съм интелигентна и прочее красива. Искам петстотин кила сливи. Колко даваш за едно кило, господине? А ти колко искаш? – пита той. Викам му – първо ще ти дам да пиеш от моята ракия, една чаша само – съвсем без пари, после ти сам ще ми кажеш колко ще дадеш. Добре – той изпи чашата и очите му лъснаха като ножове, дето а-а -а и ще заколят някого. Забелязвам, изтъквам аз, че пиянството ти е лошо. В очите ти кръв, а в ръката ти още повече кръв. Затова ела тука, имам втори начин да те проверя колко струваш. Но трябва да изпиеш още една чаша, понеже чак след втората ставам красива. Аз, изтъква то, готов съм и четири чаши да изпия заради тебе.Тогава няма да ми вършиш работа, викам му откровено. Той изпи втората чаша. Разбери, момиче – обърна се към мене жената, само след втората чаша се случва истинската любов. Без чаша той ще ти намира кусури, я носът ти ще му се види дълъг, я краката криви, но след втората ракия носът е бисер, а краката до луната стигат. Не се случи кой знае каква любов, доста хора са пили по две чаши при мене – по ракията един мъж ще го познаеш. Чашата казва истината за сърцето. На тоя сърцето му беше ни добро, ни зло. Слушай, приказва ми той, ще ти дам колко кажеш за половин тон сливи, ще ти дам колко кажеш и без да купувам сливите, ама искам утре пак да изпия две чаши с тебе.
Не, отвръщам му, не ми харесваш, господине, обявявам ти го открито. Петстотин кила сливи ми струват хиляда лева, но за тебе хиляда и двеста. Отивай си. Как така да си отивам? Аз, казва, се влюбих в тебе. Твоето питие ми дава такива сили, щото не знам дали стъпвам по небето, или по земята. Добре, брой ми парите за стоката. Нямам толкова. Защо тогава ме будалкаш, че и ракията ми пи? Щото много те харесвам. Ти нямаш вкус, отсичам аз. Събрах му всичките пари. Лично го пребърках и последния лев от джоба му изтръгнах. Мъжът това заслужава – одери го, парите му вземи и го прати при някоя друга да пере чорапите и да го слуша как дърдори глупости.
-Аз уважавам моя човек – измънках аз – Той е добър.
– Добър е, докато не намери някоя по-руса от тебе, момиче. Ще му вземе парите, ще го одере, ще изпие две чаши с него и ще ти го проводи да му переш дрехите и да слушаш какви ги дърдори. Че и сълзите му му ще трябва да бършеш. Без тия на мене. Слушай по-нататък. Няма да си ходя, казва ми търговчето. Ето, виж каква ракия правим в Перник, момиче – след чаша се влюбва, сред три желае да мре за тебе. Но любовта иска живи хора, не мъртви. След три ракии две не вижда, след четири се жени. Свих на топка панталоните, ризата и палтото му, изхвърлих ги навън и казвам: – Аз не съм хотел. Чао. Но на другия ден човекът пак дойде. Много си хубава, настоява. Ама много. Дай да пием още две чаши. Вече продадох стоката на друг – отрязах аз.
– Той пи ли с тебе? – едва диша човекът. Ами пи. Търговчето изведнъж заплака – в очите му сълзи на гроздове. Търгувам сливи от пет години и много пъти по две ракии съм пила с купувачи, но никой не ми е хлипал като този. Ракията силна, уж и аз силна, но ако щеш грим сложи, фон дьо тен метър намажи и се гипсирай от руж, все си жена. Усещаш нещата. Човекът плаче – ами аз съм се влюбил, какво да правя сега?- пита. Аз, като не мога без тебе, къде да ида?
– Имаш ли ти бизнес? разследвам аз. Нямам бизнес. Пари имаш ли? Нямам, ти всичките ми ги взема. Къща имаш ли? Нямам – признава. А какво имаш тогава? Той казва: – „Само като те гледам, ни пари ми трябват, ни къща, ни стока, ни бизнес.“ Ти си луд, човеко, подчертавам аз. Ами луд съм. Ти за пет стотинки не ставаш. Ами не ставам, вика. Какво да те правя? – питам го. Ми дай да пием две чаши ракия. Ми дай, съгласих се аз. От сълзите ли, от глупостта му ли, очите му взеха да греят като слънце и електрически крушки едновременно. Много си прекрасна, казва ми. Пихме ракия, две чаши и оттогава, момиче, да знаеш – всички мъже са камъни и от тебе зависи дали ще го носиш на шията, ще го хвърлиш ли в калта да стъпиш върху него, или пък ще пиеш две чашки ракия с него и като мене – три деца ще му родиш и всичките хубави, та хубави, греят. И като се гледам в огледалото, си мисля – аз вярно съм хубава, той правилно е забелязал.
Следователно, момиче, всички мъже са камъни, но само един между тях е скъпоценен. Той е твоят мъж. Той няма особен вкус, той е див, не го бива да прави търговия, но си е твоят камък, момиче. Цената му не пада, уж одъртява, а ти става по-скъп. Взимай го. Направо мини през супера и купи пернишка ракия. Две чашки само. Не повече.
