Цветанка Боянова е от онези хора, които няколко поколения перничани познават просто като сестра Боянова.
Вече 60 години тя е медицинска сестра в МБАЛ „Рахила Ангелова“ и продължава да работи на пълен график. Днес може да бъде открита в Травматологичното отделение, а професионалният ѝ път е минал още през Хирургията и Спешното отделение.
Започва едва на 20 години.
Историята ѝ обаче стига далеч извън Перник – чак до Либия. В Триполи сестра Боянова се грижи за чичото на Муамар Кадафи и по разказа на болницата успява да го изправи на крака. Печели уважението на фамилията и дори получава предложение да остане там.
Тя обаче се връща в Перник.
„Човек трябва да си тежи на мястото“, е обяснението ѝ.
Зад спокойната усмивка стои и много тежък личен живот. Загубва баща си от рядко заболяване и именно това я насочва към медицината. Иска да стане лекар, но липсата на средства я принуждава да избере сестринството.
По-късно губи и съпруга си, докато е в Либия и събира средства за лечението му. След това преживява и смъртта на детето си.
Въпреки всичко остава в болницата.
„Сега ме държи възможността да помагам на другите. Това ми е мисията“, казва тя.
Сестра Боянова помни и времето, когато е започвала работа за 64 лева заплата. Според нея проблемът с липсата на медицински сестри днес не е само в парите.
За нея тази професия не може да се работи по инерция.
„Към пациентите трябва да чувстваш обич, иначе няма смисъл да се захващаш с тази професия“, казва сестра Боянова.
След 60 години в пернишката болница тя продължава да идва на работа – не по навик, а защото, както сама казва, това е нейната мисия.
