По уникален начин се готвят да отпразнуват 140-годишнината от освобождението на град Радомир. Радомирци са решили да възкресят самият княз Александър Батенберг, който ще бъде тържествено посрещнат на главния път при Арката в града.
Събитието е насрочено за 12-ти януари. Точно в 14:00часа ще започне историческата възстановка по посрещането на княза.
Възстановката е организирана от Община Радомир, Общински исторически музей, сдружение „Военно-историческа комисия“ и националното дружество „Традиция“.
От 15:00ч. на същия ден ще започне тържествен концерт в МИКЦ „Европа“ в Радомир.
Ден по-рано, на 11-ти януари отново от 14:00ч. Радомир отваря врати за Кръгла маса посветена на Руско – турската освободителна война и 140 г.от Освобождението на Радомир. В нея ще вземат участие сдружение „Военноисторическа комисия“, национално дружество „Традиция“, кюстендилското читалище „Зора“ и др.
Освобождението на Радомир настъпва на 14 януари 1878 г., когато в града влизат ескадрони на Четвърти улански харковски полк под командването на подполковник Юрий Антониевич Задерновски, разказа Първанова. Същата година в Радомир било донесено Самарското знаме, което се съхранявало в местната казармата и това било повод княз Александър Батенберг да посети Радомир.
Двадесет и пет храбри мъже от Радомирско са участвали в Българското опълчение за Освобождението на България. Имената им днес са изписани от благодарните потомци на паметна плоча на входа на града.
През 2013 г. отново в Радомир бе открит барелеф на Никола Корчев – последния знаменосец на Самарското знаме. Той бе подарък на града от семейството на скулптора Никола Корчев, който е потомък на опълченеца, който е роден в радомирското село Долна Диканя.
Никола Корчев е един от спасителите на Самарското знаме при боевете край Стара Загора през юли 1877 г., когато загинал командирът на Трета опълченска знаменосна дружина подп. Павел Калитин. Когато видял, че командирът пада, окървавеният опълченец Никола Корчев грабнал знамето от
пронизания с щикове подп. Калитин и го скътал до гърдите си. За подвига той бил награден с орден за храброст „Св. Георги“ – четвърта степен.
По време на тържествата на връх Шипка през 1902 г. по случай 25-годишнината от Шипченската епопея художникът Ярослав Вешин бил силно впечатлен от Никола Корчев, на когото било поверено Самарското знаме. Няколко години по-късно творецът изпратил телеграма на знаменосеца, че желае да го нарисува заедно със Самарската светиня. Никола Корчев приел
с охота и позирал в продължение на няколко месеца в София.
Картината била завършена през 1911 г. и добила изключителна популярност. По време на творческия процес Никола Корчев се запознал и с Иван Вазов. Смята се, че знаменосецът е прототип на един от героите му в „Под игото“.
Паметна морена на спасителя на Самарското знаме е поставена пред кметството в родното му село Долна Диканя. Читалището в населеното място носи името на опълченеца.
Двадесет и пет храбри мъже от Радомирско са участвали в Българското опълчение за Освобождението на страната. Имената им днес са изписани на паметна плоча на входа на града.
До нея е и новата арка, издигната на мястото на първата, построена за посрещане на княз Александър Батенберг на 20 юли 1879 година. Князът идва да се поклони на Самарското знаме, донесено в града в началото на септември 1878 година от Трета опълченска знаменна дружина, преименувана по-късно в Трета пехотна радомирска дружина.
Александър Батенберг посещава Радомир още веднъж – на 20 юли 1880 г., когато донася сребърна скоба, изработена от жителите на град Самара. С нея князът лично скрепява счупената дръжка на знамето в боевете при Стара Загора.
Тогава той обявява и указа си, с който името на подп. Калитин се записва за вечни времена в Първа рота на радомирската дружина, разказа Василка Райчева.
Самарското знаме останало в Радомир до 10 септември 1881 година, когато било пренесено в княжеския дворец.
Днес копие на светинята, донесено от Историческия музей в Стара Загора ще бъде изложено в Общинския исторически музей в Радомир. То ще остане в града до 8 март.
Източник: БТА
