Бившият главен прокурор Иван Гешев осъди прокуратурата да му плати 130 000 евро за прослужените му години в съдебната власт, които му бяха отказани след освобождаването му от поста на върха на прокуратурата.
Софийският градски съд (СГС) прие, че Гешев има право на 20 заплати за годините, през които е в системата и отвърли съдебната дейност на Софийски районен съд (СРС), че освобождаването му като главен прокурор е равносилно на дисциплинарно уволнение от системата, пише правният портал Лекс.
За да се изясни казусът със статута на Иван Гешев, след като на 15 юни 2023 г. президентът подписва указ за освобождаването му като главен прокурор за уронване на престижа на съдебната власт (заради израза „политически боклук“, който той няколко пъти използва на пресконференция, на която се очакваше да се даде оставка, но вместо това я скъса), следва да се припомни хронологията на събитията.
Както е известно, още на следващия ден (16 юни 2023 г.) Гешев даде молба на Прокурорската колегия на ВСС да бъде възстановена като прокурор във Върховната касационна прокуратура (ВКП). На 19 юни обаче депозира ново заявление, че не желае да бъде назначен във ВКП и изобщо да продължи да работи в прокуратурата.
Същия ден Прокурорската колегия на ВСС приема за сведение заявлението, с което Гешев отказва да се върне на работа в прокуратурата и съчи, че трябва да се приеме като подаване на оставка.
Десетина дни по-късно бившият главен прокурор изпрати ново писмо в съвета, в което нашата колегия да гласува изрично предоставената от него оставка.
На 5 юли 2023 г. обаче ПК на ВСС отново не излиза с нарочно решение и остави без коментарно писмо на Гешев. Според кадровиците няма как да се гласува оставката му, при положение че той вече е загубил качество си на магистрата с освобождаването си като главен прокурор.
Бившият главен прокурор подаде две жалби във ВАС. Едната беше срещу решението от 5 юли. Но ВАС изтъкна, че след освобождаването си като главен прокурор, Гешев вече не притежава качеството на магистрата и ПК правилно е отказала да разгледа искането му да бъде възстановен като такъв и след като му бъде гласувана оставката.
Втората жалба беше срещу решението от 19 юни 2023 г., когато ПК преди само за сведение заявлението му, че не желае да бъде възстановен на работа в прокуратурата. ВАС обаче оставя тази жалба без коментар, като посочи, че въпросното решение на колегията не представлява индивидуален административен акт и няма самостоятелно правно значение.
Докато чака Прокурорската колегия да се произнесе по писмото му, с което настоява да бъде гласувана оставката му, Иван Гешев поде молба в прокуратурата, с която иска да бъде оформена трудовата му книжка и да му бъде изплатено обезщетение от 20 заплати. На 10 юли 2023 г. тогавашният и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов издаде заповед, че не му се дължи никакви обезщетения.
Така се стигна до делото на прокуратурата Иван Гешев, в което той настоява тя срещу да бъде осъдена да му плати 20-те заплати с лихвите. Сумата е 251 468 лева, тъй като е заплатена на него като главен прокурор през 2023 г. е била 12 573,40 лв.
Защо това не е дисциплинарно освобождаване от работата
Спорният момент по делото е дали той има право на това обезщетение, тъй като като по закон, когато на магистрата е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“, не му се изплаща въпросната благодарствена компенсация за прослужените години в системата. Т.е. дали решението на Пленума на ВСС, че Гешев е уронил престижа на съдебната власт, последвано от указа на президента за освобождаването му като главен прокурор, е равнозначно на „дисциплинарно освобождаване от длъжността.
Преди да се заеме с отговора на този въпрос СГС заявява, че статутът на тримата е голям в съдебната власт след края на мандата им се определя от това дали са били магистрати преди встъпването им в длъжност като председател на върховен съд или главен прокурор. „Ако същите не са били магистрати, то техният статут на магистратите окончателно се губи, а ако са били, в общ случай същите могат да се използват от възможността да бъдат възстановявани като магистрати по реда на чл.169, ал.5 ЗСВ“, пише СГС.
Въпросната разпоредба отговаря, че след освобождаване от длъжността административен ръководител и заместник на административния ръководител на лицето, по тяхно искане, се връщат на заеманата преди избора на длъжност на съдия, прокурор или следовател или остават на длъжността на съдия, прокурор или следовател в органа на съдебната власт, в който са заели длъжността административен ръководител, съответно заместник на административен.
Градските съдии изтъкват, че тя се прилага и за тримата големи и прилагат, че „..при граматическо тълкуване на разпоредбата по чл.169,ал.5 ЗСВ се налага безспорен извод, че възстановеното на административните ръководители като редови магистрати не настъпва автоматично по силата на закона, а е обусловено от съответно заявено искане от същите и решението на статутната колегия“.
И понеже Иван Гешев окончателно заяви, че не иска да бъде възстановен на работа в прокуратурата, СГС приема, че той не е магистрат от указа на президента за освобождаването му като главен прокурор.
Въззивната инстанция е категорична, че „преклудиране на правото по чл.169, ал.5 ЗСВ като последицата от предсрочно прекратен мандат не е изрично предвидено нито в Конституцията, нито в ЗСВ, като не е изводима и от други правни норми и принципи“, т.е. Гешев не е загубил правото си да заяви, че иска да остане в съдебната власт след указа за освобождаването му.
„Особената процедура по назначаване и освобождаване на всеки от т.нар. „трима размери“ и фактът, че това протича при участието на други органи, различни от тези, които имат по принцип правомощия относно решаването на кадровите и дисциплинарни въпроси относно съдии и прокурори, води до безспорен извод, че освобождаването от заеманата длъжност на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор чрез налагане на дисциплинарно наказание няма последици отвъд предсрочното прекратяване на техния мандат“, заключава СГС.
В решението се заявява ясно, че това не означава, че освободен от системата поради уронване на престижа ì председателят на върховен съд или главният прокурор автоматично остава в системата като редови магистрат. СГС заявява, че когато колегията на ВСС получи искането му за възстановяване, тя „следва да извърши преценка относно притежаваните от освободения административен ръководител нравствени и професионални качества съобразно нормата на чл.162, т.3 ЗСВ“, т.е. като прецени, че той няма такъв, няма да го „пусне“ в системата.
Така съдът стига до въпроса дали освобождаването от длъжност „главен прокурор“ е равнозначно на „дисциплинарно освобождаване от длъжност“.
„Предсрочното освобождаване от длъжност на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор въз основа на проведено дисциплинарно производство представлява специфичен вид дисциплинарно наказание, различно от общите наказания за магистрати, изчерпателно в нормата на чл.308, ал.1 ЗСВ, като разкрива повече общи черти с наложено дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител по чл.308,ал.1,т.5 ЗСВ, отколкото с наложеното наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ по чл.308.ал.1,т.6 ЗСВ. Това е така, доколкото председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор съвместяват и изпълняват функциите на административния ръководител, а изпълнят нарушенията по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията може да бъде основание за налагане на различни дисциплинарни наказания, вкл. освобождаване от длъжност като административен ръководител“, заявява СГС.
И стига до извода, че „невъзстановяването на ищеца на длъжността „прокурор“ и окончателното прекратяване на магистратското му правоотношение не е в причина за връзка с предсрочното освобождаване от длъжността „главен прокурор“, а с оттегленото му заявление по чл.169, ал.5 ЗСВ“.
След тези съдебни дела съдът заключава, че Иван Гешев има право на обезщетение за прослужени над 20 години в съдебната система и осъжда прокуратурата да му го плати.
Окончателната дума по казуса с обезщетението на бившия главен прокурор ще е на Върховния касационен съд.
