Той е най-младият регистриран автор в България. Томислав Кирилов пише разкази и поезия, които споделя в своя блог и издва в книги. Според него изкуството няма възраст.
На 13.03 от 18:00 ч. в галерия „Марин Гогев“ гр. Перник Томи ще представи своето творчество и кани всички, които желаят да се запознаят с него.
Смятам, че е време да дадем положителен глас за младите хора в България – казва младият автор.
Томислав се съгласи да разкаже пред читателите на ZaPernik.com повече за себе си
Здравей, Томислав, представи се накратко?
Томислав: Трудно е да затвориш цяла вселена в няколко изречения. Представете си едно дете, чийто компас са мечтите, а вярата в хората и силата на словото са неговото гориво. Често обичам да казвам, че по професия все още съм ученик, по пристрастие съм ненаситен читател, а по вътрешна необходимост, писател. За мен книгите не са просто хартия и мастило, те са убежище и начин да преведа света на езика на сърцето.
Как се зароди интереса ти към писането, разкажи ни накратко за твоето творчество.
Томислав: Писането не се появи внезапно, то винаги е било там, чакащо своя момент. Спомням си първия си „ръкопис“ бях едва в първи клас и вместо в тетрадка, подредих историята си на PowerPoint презентация. Животът ме въртеше в различни посоки, имаше периоди, в които пътищата ни с литературата се разминаваха, но в крайна сметка историите винаги ме намираха. Винаги съм изпитвал този неописуем глад да създавам светове, които да пулсират в синхрон с читателя.
Какви са темите, които най-силно те вълнуват и към кого най-вече са насочени твоите разкази?
Томислав: Творчеството ми е огледало, обърнато към човешката душа и нейните избори. В последните си разкази се гмуркам в дълбокото,там, където бушуват войните. Не само онези между държавите, които оставят белези върху картата на света, но и безсмислените битки по пътищата, които чертаят кървави следи в семействата ни. В романите ми обаче винаги оставям място за спасението на романтиката, а в поезията си позволявам лукса да бъда напълно оголен и искрен в чувствата си.
Имаш ли такива по действитени случаи или поне провокирани от ежедневието ти?
Томислав: Категорично да. Най-силните послания се раждат от пулса на ежедневието. Последният ми разказ, „Цената на спора“, е пропит от болката на реалността. Той е вик срещу абсурда на войната, в която невинни души, синове, майки, бащи, се превръщат в тиха статистика. Пиша за тях, за да не бъдат забравени и за да провокирам онзи вътрешен диалог, който често се страхуваме да започнем.
Разкажи ни за предстоящето събитие на 13-ти март в галерия „Марин Гогев“. Ще получат ли перничани автограф от най-младият автор в България?
Томислав: Събитието в галерия „Марин Гогев“ няма да бъде просто поредното литературно четене. То ще бъде емоционално пътуване през моите разкази, стихове и поеми, но и голямото завръщане на дебютния ми роман „Любов от първо кафе“ в неговото ново, пораснало издание. А за автографите, за мен ще бъде чест да оставя частица от себе си върху страниците на книгите за всеки перничанин, който реши да сподели този празник с мен.
Имаш ли бъдещи идеи и творчески перспективи, за какво мечтаеш?
Томислав: Моят ум никога не почива, той е фабрика за идеи, които понякога дори на мен ми изглеждат твърде дръзки. В момента влагам цялата си енергия в един нов ръкопис. Макар в основата му отново да стои романтиката, той е далеч по-многопластов, засягащ болезнени и значими обществени теми. Мечтая тези истории да заживеят свой собствен живот, може би на екран или на нови езици, но вярвам, че всичко се случва точно тогава, когато е узряло.
Кои са любипите ти автори, от които черпиш вдъхновение?
Томислав: Като „книгохолик“ ми е почти невъзможно да посоча само едно име, но има един автор, който преобърна представите ми през последната година, Стефана Белковска. Започнахме комуникация в социалните мрежи с идеята да рекламирам нейните творби, а тя се превърна в човека, който ми вдъхна смелост да довърша дебюта си. Вече почти година тя е моята опора и ментор, присъствие, което ме учи, че в литературния свят подкрепата е също толкова важна, колкото и талантът.
За финал: Какво е твоето послание към хората?
Томислав: Моето послание е просто, но жизненоважно. Пазете вярата в доброто и в младите хора. Твърде лесно е да заклеймим новото поколение като неспособно, но истината е съвсем различна. Моята мисия е да бъда гласът на тези млади хора, които носят светлина и идеи, способни да променят света. Мечтайте на глас, бъдете безкомпромисно себе си и не се страхувайте да оставите своя отпечатък.
