Този текст ще ви даде ясна представа какво се случва в бежанския лагер в Харманли, написан от д-р Валери Велев, който работи там:
Пичове, за Харманли. От прегледаните от нас около 400 души нямаше нито един с контагиозно (заразно) заболяване. Един-единствен случай леко наподобяваше краста, извикахме и дерматолога от съседния екип – отхвърли диагнозата. Не твърдя, че няма краста, но вероятно случаите са единични и са минали още първите скринингови прегледи. Не знам какво е прегледано преди нас, моята честна статистика е това. Видяхме всякакви хора – мъже, млади, деца и жени, баби и дядовци. И докато за децата се грижеха родителите им, няколко възрастни хора ми бяха доста по- трогателни – бяха съвсем сами. Не са ни канили да гледаме помещенията, които обитават, но там където преглеждахме условията бяха добри. Шкафовете бъкаха от лекарства. Това са медикаменти купени с пари на ЕС, но факта че седяха по шкафове и кашони говореше, че не са лекувани адекватно. Тоест, достъпът на тези над 3000 души до лекар, особено след като са били затворени, е бил много труден. Погрижихме се по списъци и за конкретни оплаквания да раздадем медикаменти с указания за ползване. Служителите в лагера са различни като всички нас – някои помагаха и вземаха работата си присърце, за други, по-нервни и патриотично настроени, мигрантите бяха временно зло, което е най-добре да си иде. Явно забравят, че след затваряне на бежанския лагер ще станат отново това, което са били – продавачи в местната лафка. Организацията им, за каквото и да било, е неадекватна. Ако нашите сестри не я бяха взели със сила в свои ръце, прегледите щяха да се проточат много по-дълго. Няма списъци, няма номерации, тълпата с различни хора по етнос, пол, възраст и възможност за облекло чакаше с часове на минусови температури. Въпреки това никой никого не блъскаше. В това са много различни от нас. Разполагахме с двама преводачи, единият беше супер и помогна много, другия беше гола вода, създаваше дезорганизация и в момента в който реши да пие кафе работата потръгна. Управляващото лагера „тяло“ в лицето на двама-трима местни чиновници може да направи чудеса ако има желание. Ако никой не провокира тези хора, инцидентите и броженията биха били пренебрежимо малко на фона на многото мигранти. Ако политическото истерясване не беше печеливша стратегия в момента, там просто нямаше да има нещо по-сериозно от някой-друг крясък. В същото време, на едни други места падат бомби и срутени сгради мачкат деца.
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.