Трагедията под връх Околчица отприщи вълна от погнусяващо лицемерие, която заля социалните мрежи. Масата, самопровъзгласила се за „пазител на традиционните ценности“, се нахвърли върху родителите на убитите младежи с настървението на средновековна инквизиция. Основният им грях? Че децата им не са били част от „системата“, не са търкали чиновете в държавните училища и са потърсили алтернативен път под ръководството на Ивайло Калушев.
Но преди да хвърлите следващия камък, погледнете в какво се превърна родното държавно училище. Докато прогресивните хора търсят свобода и духовно развитие извън матрицата, държавната машина за „образование“ редовно произвежда насилие, педофилия и смърт.
🕯️ Черната хроника на „нормалното“ образование
Лицемерно е да атакувате родителите на Николай за избора му на „будистка комуна“, докато в държавните коридори децата ни буквално се борят за живот.
Само преди седмици България бе разтърсена от поредната трагедия – 12-годишно момче сложи край на живота си, като се обеси в дома си. Дете, което е било част от системата, ходело е на училище, но никой не е видял болката му. Къде беше „държавната грижа“ тогава?
Това не е изолиран случай. Нека си припомним и други „традиционни“ кошмари:
Педофилия зад катедрата: През 2023 г. учител по физическо от София бе задържан за системни блудства с 11-годишна ученичка. Системата, която уж трябва да пази, се оказа инкубатор за хищници.
Убийственият тормоз: Случаят със 11-годишната ученичка от 52-ро училище, която почина след ритник в корема от съученик, все още тегне над съвестта на обществото.
Адът в детските градини: Не са малко и случаите на системно малтретиране на деца в ясли и градини – от „традиционното“ викане и дърпане на уши до скандалните записи от Бургас и Варна, където лелки насилствено тъпчат децата с храна и ги обиждат на „дебили“.
Няма дори да споменаваме гнусните случаи на камери в тоалетните, педофили-учители и други. На тези държавни училища никой не желае да им се вземе лиценза..нали така?
Държавата срещу Свободния избор
Въпросът е морален и е крайно време да бъде зададен директно: С какво право нападаме родителите, които са решили да дадат на децата си алтернатива в Мексико или Петрохан? Да, краят е трагичен, но нима държавното училище е по-сигурно място? Там децата са подложени на ежедневен психически терор, наркотици в училищните дворове и агресия, която учителите често удобно „не забелязват“.
За консервативния Ганьо е по-лесно да заклейми Калушев като „гуру“, отколкото да признае, че държавната образователна система е прогнила и нефункционална. Обвиняват майката на Николай, че го е оставила да се „гмурка и да живее сред добри хора“. Нима това е по-лошо от това да го оставиш в ръцете на немотивирани чиновници, които превръщат децата в послушни роботи?
Кой е истинският убиец?
Истината боли: държавното училище малтретира, пречупва и унищожава хиляди деца всяка година – психически, а понякога и физически. Но за това няма протести пред МОН, няма гневни постове срещу „системата“. Парадоксът е пълен – обществото прощава на институционализираното насилие, но не прощава на индивидуалния опит за бягство от него.
Трагедията на „Петрохан“ е ужасяваща, но тя не бива да се използва като извинение за линч върху родителите. Преди да съдите майката, която е искала „възвишен живот“ за сина си, попитайте се защо вашите деца се връщат от училище със свити стомаси и угаснал поглед.
