С надеждата да е здрава и честита 2022 година най-напред ще настъпи на Шабленския фар – най-източната точка на България.
Според астрономите новото отброяване в календара на Шабленския бряг винаги започва с 18 минути и 21 секунди по-рано от столицата. Стожерът на морето повече от десетилетие първи посреща Нова година и в Европейския съюз.
Доайенът на флотските фаропазачи Иван Хаджииванов през тази година навърши столетие и Военноморските сили го отличиха за вярната му служба в Шабла. Бай Иван Фараджията, както всички го знаят в морския град, е бил на вахта на навигационното съоръжение от 1949-а до 1992-а и е описал всичко обичайно и необичайно, което се е случило в празник и делник, в 25 дневника.
За първи път Нова година ще посрещне на фара „новобранецът“ Николай Николов – най-новият в екипа. Няма как на дежурство да гръмна шампанско, казва флотският служител и добавя, че щом е край морето, не може да почувства самота в празничната нощ. По думите му най-голямото изпитание е фарът да не угасне, както се е случило това лято при гръмотевична буря.
Шабленският фар, открит официално на 15 юли 1856 година, е най-старият на българското Черноморие и вече трето столетие първи посреща изгревите, смяната на сезоните и идването на новите години.
Историците предполагат, че съоръжението е построено доста по-рано, за което свидетелства и австрийският офицер Венцел фон Броняр, споменал за фара на това място през 1786 година при обиколката си на Черноморския бряг. Огнева стража в близкия залив е упътвала корабите още в античността.
Кулата, която се издига на 32 метра и е най-високата на българския бряг, има уникална конструкция – изградена е само от камък и хоросан, описва забележителността Наньо Нанев, който и след пенсионирането си пак пази фара.
Вграденият монограм на султан Абдул Меджид, управлявал Османската империя през 1839-1861 година, е знак колко важно значение е имал фарът. Българските майстори, които вероятно са участвали в строителството, също са оставили следа – на северозападния ръб на кулата, на девет метра височина, е изобразен лъв. През дълголетната си история
фарът преживява всякакви събития – от корабокрушения до заснемането на игрален филм.
Бай Иван Фараджията и до днес най-ярко помни как в гъстата мъгла на 30 януари 1963 година край маяка засяда 2500-тонният италиански кораб „Аячо прима“. Оставиха един от моряците – Серджо, да пази плавателния съд и той често идваше на фара, разказа на БТА доайенът. Много му се услаждаше виното от лозовия масив в двора – напомняло му на родния Палермо. Оттогава наричат виното „сицилианско“.
Наньо Нанев, който е запечатал в безброй фотокадри фара и е проучил много издания от навигационната литература, се зарича, че ще събере всичко в книга за шабленската забележителност. „Сега чета вехтените дневници на бай Иван, но почеркът му е труден“, казва Нанев и се надява да има и база за сравнение на българския фар-ветеран с навигационните съоръжения по европейските брегове.
След като се пенсионирал, Нанев обиколил с кемпера си морските фарове в Турция, Гърция, Италия. Свърши ли коронавирусната епидемия, тръгвам към Атлантическото крайбрежие, където маяците са по-стари и си заслужава да се видят, добавя Нанев.
Шабленският фар посреща 2022 година с вестта за дългоочаквания ремонт на целия комплекс. Вече има график за строителните работи – ще бъдат подменени всички инсталации в кулата, фугите между каменния градеж ще бъдат уплътнени, ще бъдат укрепени сградите, сменени покриви, прозорци, изрежда Николай Николов.
Пазителите на фара се надяват един ден и 500-ватовата крушка, която хвърля светлина на 17 мили в морето, да бъде заменена със соларни батерии. С корабната електроника може да се случи и неочакваното, но Шабленският фар винаги ще подава сигнал „Внимание!“ към моряците с две къси и една дълга светлини на всеки 25 секунди, сигурни са флотските служители.
