България е на трето място в света и лидер в Европа по производство и износ на билки. Тази година реколтата обаче е по-слаба заради студената зима, по-дълго задържалият се сняг и сушата през лятото. Независимо от това страната ни продължава да е водеща в тази област.
Възрастна жена от Перник майстори възглавници от билки и всякакви лечебни треви. Баба Мария живее в пернишкия квартал в старо блокче, строено преди стотина години от пернишката мина, но пред входа си има обширен двор. Там растат дъхава маточина, здравец, лавандула, мащерка, които тя старателно отглежда. За разлика от съседите си, които предпочитат дворчета тип английска ливада, баба Мария е превърнала малкото градско пространство в природна аптека. Рано напролет тук цъфтят и връзват даже горски ягоди, които своевременно стават на сладко. Като дойде време да се събират билките баба Мария ги суши внимателно и с тях прави възглавници. Не съм сигурна, че в тази почва, където десетилетия наред се е сипала пепелина от заводски комини, растат билки, полезни за чай, но във възглавници те са омайни. За направата им задължително избира естествени материи като памук, лен и даже коприна. Подарява ги на приятелки и роднини, а те така се запалват, че на другото лято искат нови или сами тръгват да събират дъхави растения сред природата. Жената смята, че най-полезна за добър сън е възглавница пълна с изсушена маточина. Но в края на лятото пълни и такава с букет от треви и тя също прави сънищата романтични, защото и през зимата ухае на поле и прясно окосена трева.
България е най-големият производител и износител на билки в Европа. Това съобщиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Според ведомството страната ни е и на 6-о място в света по износ на лечебни растения.
Събирането на билки помага за препитанието средно на около 300 хил. семейства у нас, но неголяма част от тях живеят само от доходите си от тази дейност. Причината е, че билкарството може да се превърне в доходоносна дейност само ако се предават големи количества, което не може да стане от диворастящи растения, а чрез култивирането им. На-търсените и съответно – най-търгувани дивостарящи билки у нас са шипка, коприва, глог, липа, трънка, черен бъз, хвойна, глухарче и къпина. Сертифицираните екологично чисти площи, от които се събират диворастящи плодове, билки и гъби, са над 694 хил. хектара.
Към Закона за лечебните растения има списък със 739 лечебни растения, които виреят у нас. ОТ тях реално у нас се събират около 200 вида билки, които се използват във фармацевтичната промишленост, козметиката, хранително-вкусовата промишленост и народната медицина. На практика обект на активна търговия обаче са около 20 вида лечебни растения.
Средногодишно у нас се събират и изсушават около 15-17 хил. тона билки. Средно 85-86%, а някои години до 90% от тях пък се изнасят в чужбина. Търсени зад граница са около 140 български растителни вида, като основен купувач традиционно е Германия, за където заминават до 65% от набраните и изсушени у нас билки. Останалите около 35% заминават за Испания (10%), Италия (5%), Франция (5%), а останалите около 15% изнасяме за САЩ, Китай, Аржентина, Бразилия и други държави.
Една част след това се връщат у нас под формата на храни, козметични и лекарствени препарати на многократно завишени цени.
С цел опазване на биологичното разнообразие у нас обаче е съставен списък с 24 билки, които са забранени за събиране със стопанска цел.
Сред тях са волски език, лечебна дилянка, изтравниче, исландски лишей, копитник, мечо грозде, момина сълза, бял оман, бял риган, лечебна ружа, салеп, жълт смил и др.
За други 11 вида растения всяка година министърът на околната среда и водите определя допустимите за бране количества. Сред тях са еньовче, ранилист, шапиче, червен божур, зърнастец елшовиден, иглика, катранка и др. Тази година и мурсалският чай влезе в забранения списък, тъй като естествените му находища вече са изключително застрашени.
Целта на забраната е не само опазване на дивата природа и биологичното разнообразие, но и да се стимулира култивирането на билки, които се изкупуват. Така у нас освен традиционните лавандула и мента върху земеделски площи вече се отглеждат и маточина, лайка, шипка, мурсалски чай, безсмъртниче, коприва, бял риган и други лечебни растения.
Култивирането на билки дава поминък на населението в планинските райони, където почвите са бедни и отглеждането на други култури, освен тютюн и билки, е трудно.
Стартира беридбата на малини и боровинки
Тази година сезонът на горските малини и боровинки започна по-рано, поне от 15 дни берачите са опънали палатки и навеси в планината над Берковица, каза за „Стандарт“ зам.-кметът на града под Ком Радослав Найденов. Ранната беритба е причинена от горещините, но сезонът е слаб за берачите. В района на Ком снегът тази година се е задържал до по-късно, на няколко пъти са падали градушки, които са увредили горските плодове. Дневно може да бъдат набрани от 5 до максимум 15 кг. В други години берачите са прибирали до 30 кг, но тогава цената им става по-ниска. Заради слабата реколта цената на кг боровинки в момента е 6 лв., а на горските малини – 5 лв. Фирмите, които изкупуват горските плодове, чакат вечер берачите в подстъпите към планината. Те са от Берковица, но има и от София, които чакат „стоката“ около прохода „Петрохан“. Цели семейства от години се препитават с брането на малини и боровинки. Те познават добре местата, където има такива плодове. Нощуват в палатки или шатри близо до боровинковите масиви и прекарват в планината поне по един месец. Особено оживени са районите под връх Ком, около прохода „Петрохан“ и местността „Здравченица“. Най-напред готови за прибиране стават черните боровинки. След някой ден започва пълнене на кофите и с червените.
Шипката е номер 1 в Сливенско
Шипката е билка номер 1 в региона на Сливен, показа проучване на „Стандарт“. Всички преработватели се готвят за изкупуването на шипка, което по традиция започва в края на август, а пикът му е през септември. Те припомнят, че тя е изключително полезно растение. В него има в пъти повече витамин С отколкото в лимона, който доскоро се считаше с най-високо съдържание на витамин С, припомнят запознати. Все още няма яснота на каква цена ще се изкупува шипката. Предишни години кампанията е започвала от 50 стотинки за килограм и е стигала до 1,20 лева. Шипката се преработва от няколко фирми в региона, които пък я изнасят за чужбина. Най-големият пазар е Германия в лицето на концерна за лекарства „Байер“. Българската шипка обаче се търси още от Холандия, Чехия, Турция и много други страни. В последните години масово се използва и култивирана шипка, която за разлика от дивата се гледа в полето.
Бием Франция по добив на лавандула
Лидери сме на международните пазари по цена и качество
Неотдавна България измести Франция от лидерското място по добив на лавандула. От десетилетия страната ни винаги е била сред основните производители на лавандула, но винаги в сянката на Франция, която държи лидерската позиция както като количество, така и като качество на крайния продукт – лавандуловото масло. Преди няколко години, обаче болест засяга лавандуловите полета и намалява френското производство от 55-60 тона масло годишно наполовина. В същото време предприемчиви нашенци увеличават лавандуловите насаждения, с което превръщат довчерашния си конкурент Франция в основен клиент на произведеното у нас лавандулово масло. Поради което сега у нас се добиват около 90 т масло.
Загубата на лидерската позиция на Франция се отразява и на крайната цена на лавандуловото масло, което поскъпва над два пъти. Така лавандулата се оказва по-доходна и от житото, поради което лавандулови насаждения се появяват и на други места, извън Розовата долина, та чак дори и в Златна Добруджа. В страната има регистрирани десетки асоциации и сдружения, които отглеждат рози и лавандула и добиват масло от тях. Български производители на лавандулово масло са обявили в интернет цени, двойно по-големи от тези на международните пазари. За литър масло се иска 205 лева и се обещава безплатна доставка в рамките на страната, ако се закупи количество над 50 литра. Друг предлага разфасовки от половин литър на цени от 85 до 99 лева. Няма официална точна статистика колко са лавандуловите градини у нас. Повечето от частните стопани създават нови насаждения, но не ги регистрират. До края на 80-те години лавандулата се отглежда предимно в районите на Пловдив, Карлово, Стара Загора, Пазарджик и Благоевград, а през последните години е широко застъпена в цялата страна. От 1 декар 4-5-годишно насаждение ражда 300-400 кг цвят, от които се получават 3-5 кг лавандулово масло. Българското лавандулово масло е сред ценените на международния пазар. Маслото му е на второ място по стойност на продажбите след розовото масло (около 20%).
Най-изгодно за дестилериите е в Добричко
Жътвата на лавандула в област Добрич приключи, съобщиха от Областната дирекция по земеделие. Пожънати са всички 6961 декара, а средният добив е 524 кг/дка, срещу 542 кг/дка. Най-високи добиви получиха земеделците в община Каварна – 700 кг/дка, а най-слаба е реколтата в община Добричка, където от декар стопаните получиха по 315 кг. Цената на килограм масло от лавандула е с около 20 лева по-ниско спрямо миналата година, установи проучване на „Стандарт“. Дестилериите дават по 80 лв./кг за високо качество, 70 лв. за по-ниско, като изваряването е за тяхна сметка. Миналата година килограм масло се изкупуваше за 100 – 110 лв. Според производителите, причината за по-ниската цена е увеличените декари с етерично-маслената култура и голямото количество произведено масло. В област Добрич лавандула се отглежда във всички общини, без Крушари и Шабла. Площите с тази култура се увеличават, като през последната стопанска година те бележат ръст от 50 процента.
Спряха работа заради липса на гъби
Цех за преработка на гъби в белишкото село Краище спря работа заради липса на суровина. Същото важи и за диворастящите билки, които са кът в гората. „Нече 5-6 дни жените не идват да се трудят. Жегите и сушата удариха бизнеса ни. Най-лошо е за жителите на селото ни, които разчитат на доходи от събирането на гъби, билки и горски плодове“, заяви Али Рункьов, който ръководи дейността във фирмата. От билките се изкупуват листа от бръшлян, корени от глухарче, цвят от игличина и глог. За липса на обучени работници за събиране на гъби и на диворастящи билки признаха преди време бизнесмени от този бранш. Затова се купува и изнася в пъти по-малко продукция, въпреки че България е един от основните износители в Европейския съюз. Все по-трудно става намирането на работна ръка, тъй като събирането на гъби и билки е сезонна дейност.
