Този Великден е по-специален от всички досега.
Годината 2020 беляза Великден с едно световно събитие, което „уби“ една част от нас и „възкреси“ друга. Един невидим вирус с лекота и като на шега дръпна ръчната спирачка на самозабравилият се препускащ свят и ни накара да осъзнаем колко сме малки.
Този вирус ни застави да останем по домовете си и да се замислим колко сме се отдалечили от вярата.
Вселената е прекалено съвършена, за да търпи случайности. Христос има да ни каже нещо. Може би, че е време за завой в човешкото ни развитие. Един малък завой, който би ни помогнал да избегнем пропастта… Онази пропаст наречена „Краят на Времената“.
Един шамар на разглезените деца, които са прекалили със своето „искам“.
И в тези трудни дни, в които всеки е скрил лицето си и наднича през прозореца, Бог изпраща своя син – отново да умре и да възкръсне, в името на спасението на човечеството.
А докога ще ни спасява Христос?
Колко малко ни коства да бъдем добри и осъзнати във всеки ден от живота си? Да помагаме, когато ни молят, да се радваме на слънцето, когато свети, да благославяме дъжда, когато вали…
Този коронавирус, или по-скоро страхът от него са последният ни шанс да разберем безсмъртието и твърде краткото си пребиваване на планетата. И да спрем да се боим. Защото сме вечни.
Честито Възкресение Христово!
