В духа на онлайн образованието, предлагаме на перничани да си припомнят своите корени и това, което е останало от миналото за големия пълководец Кракра Пернишки. Легендите за героичната отбрана на Перник ни представиха от bulgarianhistory.org
Описанието на част от събитията, което ще прочетете в следващите редове, е с изцяло легендарен характер. То е запазено в паметта на местните хора и е достигнало до нас под формата на множество разкази, които авторът на този материал се е постарал да събере и синтезира.
Първата обсада
След падането на Преслав във византийски ръце през 971 година боляринът Кракра се обявява за независим владетел. По това време западните български земи се управляват от комит Никола и неговите синове Самуил, Арон, Давид и Мойсей. Според едно от преданията те предлагат на Кракра да се присъедини към тях за взаимен отпор срещу ромейските нашественици. Кракра се съгласява, но не приема тяхната стратегия и тактика. Те смятат, че трябва да нападат византийците, а според Кракра по-добре е да се отбраняват, затворени в крепостите си.
През ранната пролет на 1004 година византийският император Василий II изпраща отряд, съставен от 6000 конници и 9000 пешаци под командването на сестриния му син логотет Георгис, със задачата да превземе Пернишката крепост, което му е необходимо, за да осигури тила си и да продължи инвазията срещу Самуил. Георгис тръгва с 8 метателни машини и 4 обсадни кули. Но когато доближава крепостта, вижда, че не може да ги използва. От две страни тя е заобиколена от река Струма, а другите две страни се извисяват над стръмни канари. Той обаче е решил да изпълни заповедта на вуйчо си. След двудневна почивка византийците под дъжд от стрели започват настъпление и успяват да направят три тесни дървени моста. По всеки от тях тръгва колона от 3000 пешаци, снабдени със стълби. Те също са посрещнати с редица изстрели, но прикрити с щитовете си, упорито напредват.
Когато по 500 души от всяка колона успяват да преминат през мостовете, Кракра нарежда те да бъдат обстрелвани със запалителни копия. Мостовете пламват и връзката между двете части на ромейската войска е прекъсната. Въпреки това добралите се до отсрещния бряг издигат стълбите и атакуват. Силите им обаче са крайно недостатъчни. Защитниците с лекота ги отбиват, използвайки врящ катран, с който заливат стълбите. През една от малките порти на крепостта Кракра излиза с 200 конници, които доунищожават прехвърлилите се на десния бряг. Тези, които опитали да се спасят в опит да преминат реката, се удавили в нея. Георгис не смее да съобщи на императора за поражението, затова изпраща вест, че всичко върви благополучно, но му трябва подкрепление от 5000 конници. Когато те пристигат, решава да атакува крепостта от юг, където един хълм е надвиснал над нея.
Това наистина е уязвимо място в отбраната. Жители от околността обаче предупреждават Кракра за придвижването на ромейската войска към хълма. Това му дава възможност да вземе предохранителни мерки. Кракра изпраща 400 бойци, които да се укрият във вече раззеленилите се храсти. Преди това те и още 500 мъже и жени от околните села усилено правят плетове и зад тях натрупват грамади от камъни.
Този път Георгис е начело на войската. Когато вече билото е съвсем близо, българите събарят плетовете и лавина от камъни се понася към ромейските редици. Загиват хора и коне, а оцелелите се лутат в безпорядък. Поради тътена от сгромолясващата се каменна лавина, те не могат да чуят командите на водачите си, които ги зоват да се организират в защита. В настъпилата суматоха ги нападат бойците на Кракра, замаскирани с клони, а византийците ги сметнали загорски духове. Паниката е голяма…
Според византийския хронист Теофист, който придружава войската на Георгис, там загиват 6500 ромеи. Поради многобройните жертви околността почервенява от кръвта им и дълго време след това тя се нарича “Кървавото”. Другите се спасяват чрез бягство, като захвърлят оръжията и щитовете си, които стават плячка на българите. Смята се, че Георгис е сред загиналите. Оцелелите се добират до Средец в окаяно състояние…
Като вижда каква е същинската ситуация, Василий се разгневява. В първия момент решава, че веднага трябва да тръгне с цялата си войска и да унищожи Кракра, но след като се успокоява, стига до извода, че той не е за подценяване. Изпраща посланик с богати дарове и предлага на Кракра да се признае за негов васал, за което ще получи титлата “патриций” и номинално ще запази властта си в своята тема (област).
Пернишкият владетел обаче връща пратеника и даровете, с което показва, че не е съгласен. Едва тогава Василий решава, че трябва да го подчини със сила. Той лично предвожда 30-хилядната войска, тръгнала на война с Кракра. Когато стига до стените на Пернишката крепост, поучен от поражението на племенника си, избира друг подход. Обгражда твърдината с плътен кордон от войници. Според него защитниците на крепостта могат да устоят на обсадата най-много два месеца.
След десетина дни във византийския лагер пристигат хора, които казват, че са бегълци от крепостта, защото в нея няма храна и дори и водата е оскъдна. Всъщност това са войници на Кракра, които той е изпратил да разузнаят разположението на ромеите. В скоро време броят им значително нараства и това засилва увереността на Василий, че крепостта бързо ще падне. Случва се обаче друго: всяка нощ, облечени с черни дрехи и с черни маски, конници с черни коне започват да правят унищожителни набези над византийските войници, които обкръжават крепостта – при това едновременно на различни места. Загубите са значителни, но императорът има достатъчен резерв, с който попълва кордона. След месец обаче той се стопява, защото набезите на черните конници стават все по-опустошителни. Това принуждава Василий да снеме обсадата и да се оттегли към Средец. Във Владайския проход войската му обаче попада на засада, устроена от Кракра, в която загива целият ариегард, а обозът е пленен. Така след три неуспешни опита ромейският император се отказва от превземането на Перник и насочва всичките си сили срещу Самуил.
Втората обсада
Макар че втората обсада е по-голяма от първата, не са открити много извори от онова време, които да разкрият какво се е случило през 1016г година. Знае се, че след смъртта на Самуил император Василий II решил лично да се заеме с непристъпната крепост. С цялата си армия той обсадил упорито отбраняващия се град. Обсадата продължила 3 месеца (88 дни). Комендантът на Перник, Кракра, отбил няколко генерални щурма, а гарнизоните в по-малките крепости по нощите нападали лагерите на обсаждащите Перник войски. Понесъл тежки загуби, Василий II свалил обсадата. Съзнавайки навярно, че младият цар Иван-Владислав не е в състояние да организира ефективно отбраната на страната, Кракра решава да поеме нещата в свои ръце. Хронистите разказват, че след успешното отбиване на втората обсада той изпроводил пратеници при печенегите на север от Дунав с предложение за съвместни действия срещу Византия. Печенегите се съгласили, но по неизвестни причини общ поход срещу византийските земи не бил предприет.
Цар Иван-Владислав загинал през 1018 година в битка с византийците. Столичното болярство, патриархът и царица Мария решили да се предадат. Веднага след превземането на Охрид Василий II потеглил срещу Перник. След кратки преговори този път Кракра, за да запази живота на населението, се съгласил да сложи оръжие заедно с подчинените му няколко десетки крепости. Археологическите разкопки показват, че градът наистина не е бил разрушен и българите продължили живота си, управлявани навярно отново от фамилията Кракра.
Автор: Христо Спасов
