Легенда на Миньор се нуждае от помощ, апелират от страницата „Миньорци Перник“ във Фейсбук. Ето какво пишат те:
Приятели, един от емблематичните футболисти на Миньор Ангел Славов се нуждае от нашата помощ. Русокосият централен нападател, запалил много от нас за жълточерната идея с головете си, е претърпял животоспасяваща операция и е необходимо спешно кръвопреливане.
Всеки, който иска да помогне може да го направи утре от 9,30 часа в Кръвна банка – Перник.
Кръвта има 5 групи – нулева, А, В, АВ и „жълточерна“!
Ангел Славов: „Свързах и кариерата, и живота си с Перник. Този град е дълбоко в сърцето ми. Бях 17-годишен, когато искаха да ме вземат в „Левски“. Тогава избягах и се скрих в парка. В ЦСКА останах само една година, защото все ме теглеше към Перник. Когато Манолов ме отведе на стадион „Народна армия“ ми вика: „Ей, граовец, я погледни каква райска градина е тука, а ти в тоя кюмюрджийски град си тръгнал футбол да играеш“. Аз пък още на следващата година се върнах в Перник. Тук с „Миньор“ са минали най-славните ми години. Никога няма да забравя мача ни в София срещу „Левски“ през 1985-та година, когато победихме с 3:2, а аз вкарах 2 гола. Най-красивият гол във футболната ми кариера бе в мача срещу „Берое“ в Стара Загора през 1984-та, когато бихме с 2:0. Тогава с летящ плонж вкарах с глава, а и не бяхме побеждавали беройци повече от 20 години. От Георги Йорданов прихванах много неща във футбола, а най-добрите ми треньори са били Живко Карадалиев и Георги Златков. В България няма по-добра публика от миньорската, по 30 хиляди души са идвали да ни гледат на стадиона. Незабравим за мен ще остане и мача с „Беласица“-Петрич през 1984г., когато бихме с 3:0, а публиката слезе на терена. Стоян Шишков ме взе на ръце и ме внесе в съблекалнята. Бяхме страхотен колектив тогава, затова имахме успехи. Не мога да си представя живота си без футбола, „Миньор“ и Перник“.
Нека, който иска и може да пмогне, молим да потвърди в коментарите!
Ангел Славов и Миньор, Ви благодарят! Бъдете здрави!
