Един от най-успешните вратари-перничанинът Владо Стоянов играе футбол, но на конзола – ВИДЕО

Един от най-успешните вратари перничанинът Владо Стоянов гостува на най-новата поредица на Dir.bg – Game ON. В нея вратарят от Перник, който спаси вратата си от шута на Раноладо разказва някои от най-любопитните истории във футболната си кариера. 

В Game ON водещият Деян Веселинов се изправя срещу популярни български футболисти в предизвикателство „един на един“, а двубоите се провеждат под формата на видео игра на конзола.

Премиерният епизод на Game ON е посветен на Владислав Стоянов. Вратарят на Лудогорец и националния отбор по футбол е сред най-колоритните образи в българския спорт, а освен неподправените му реакции по време на играта, Стоянов разказва и някои от най-любопитните истории във футболната си кариера.

Коронавирус

Длъжни сме да ви предупредим, че епизодът е заснет на 4 март 2020 г., когато случаи на заразени с коронавирус у нас все още не бяха регистрирани, а тимът от Разград вече бе изиграл двата си мача срещу Интер (Милано). Екипът ни желае здраве на всички ви и призовава #останетесивкъщи. Световната пандемия бе и причината да се прекратят почти всички спортни първенства за неопределен период от време. В тези дни, в които си оставаме у дома, ще ви покажем чиста форма на забавление, която може да ни помогне да запълним поне малко липсата на възможности за развлечение със спортен характер пред екрана. 

Играта

Стоянов няма отявлен любим чуждестранен отбор, но все пак избира Манчестър Юнайтед за предизвикателството в GameON. Червените дяволи, управлявани от национала, се изправят срещу Ливърпул, а още в първите минути Владо признава:

„Аз лично си признавам, че съм много зле на игрите с конзоли. Не играя често, но ще се постарая да ти дам някакъв отпор.“

Перник – София – Бургас – Молдова – Разград

Роден и израснал в Перник, Владислав Стоянов започва футболния си път в школата на Металург. Вратарят преминава в школата на ЦСКА, където стига до юноши старша възраст, а първите му стъпки в мъжкия футбол го отвеждат в Бургас. В тогавашния Нефтохимик Стоянов заминава заедно с други двама свои съотборници – Георги Божилов и Орлин Старокин. Следва престой и в Черноморец, а големият пробив в професионалния футбол идва с трансфер в чужбина. Молдовският Шериф (Тираспол) е първият и засега единствен чуждестранен клуб на Стоянов. Силната му игра там и някои паметни изяви в евротурнирите правят така, че в рамките на година и половина всички водещи отбори в България проявяват интерес към перничанина. ЦСКА, Левски, Литекс, Ботев и Лудогорец искат Стоянов, но през 2013 г. той избира Разград. Оттогава Владо е ежегоден шампион на България, беше избран за футболист на годината през 2014 г. Титулярното място в националния отбор, редица силни изяви срещу водещите отбори в Европа и усмихнатият, но откровен медиен образ го превърнаха в един от най-разпознаваемите български футболисти.

„От всички места, през които е минал футболният ми път, са ми останали различни спомени и различни емоции. Но определено в Разград са най-много. Там се запознах с жена ми Венера. Роди се дъщеря ни Вики. Класирахме се за първи път в Шампионска лига…“

Кошмарната контузия

Годината е 2017-а, а поредният лагер сбор на националния отбор през месец март променя живота на Стоянов, както едва ли самият той е предполагал. В стандартна тренировъчна ситуация Владислав къса пателарно сухожилие на коляното. Най-здравото сухожилие се предава, а това, което следва е кошмар без край. Оперативна намеса в Румъния, усложнение, инфекция и ново лечение в Барселона. В Испания контактите на Лъчезар Танев, Мартин Петров и ръководството на Лудогорец осигуряват лечение в една от водещите ортопедични клиники в света. Но борбата тук първоначално не е за кариерата на един вратар:

„Наистина, когато пристигнах в Барселона, битката не беше за това да се спаси кариерата ми или изобщо да спортувам. Беше въпрос на това да се спаси кракът ми. Мисля си, че това, че съм силен в главата, силен като характер и това, че винаги гледам позитивно на нещата, ми помогна да мина през всичко. Разбира се и с помощта на Венера, близките, приятелите и клуба ми“  

Само преди дни, на 5 март, Стоянов вече беше на вратата за последния голям мач, който се игра в българския футболен календар – дербито между Левски и Лудогорец в турнира за Купата на България. За 120 минути Стоянов не допусна попадение, а след 32 месеца ходене по мъките завръщането му и пълното му възстановяване се оприличават на медицинско чудо от специалистите в Барселона.

Срещите с Роналдо

Сред най-паметните моменти на терена, които свързваме с изявите на Владо Стоянов, са срещите на Лудогорец с Реал Мадрид в груповата фаза на Шампионската лига, както и гостуването на България в Португалия за мач между националните отбори. Българският вратар спаси две дузпи, изпълнени от головия терминатор Кристиано Роналдо, а в мача на националите Стоянов буквално заключи вратата си за половин дузина удари на CR7 и още толкова на неговите съотборници.

„Не мога да кажа, че това е най-силният ми мач. Но този мач може да влезе в учебниците. Нямах грешка. Нито при спасяванията, нито при играта с крака.“

Какво още си спомня от срещите с Роналдо и разговорите с него – вижте във видео епизода.

Футболисти ли са вратарите?

Старите футболисти обичаха да казват „остави го вратаря – той е вратар, не е футболист“. Провокирам Владо с въпрос по темата, защото е факт, че повечето негови колеги, особено тези, които изпъкват, обикновено са доста различни от полевите футболисти. Като характер, психика, поведение…

„Факт е, че преди много години това за вратарите може и да е било вярно. Но в днешно време се изисква толкова много от вратарите като организация на играта, игра с крака, че нещата са много различни…“

Джанлуиджи Буфон е абсолютният номер 1 на позицията според Стоянов. „Докато Буфон играе – не ми говорете за други“ – казва Владо и признава, че от по-младото поколение се възхищава още на Ян Облак, Тер Щеген и Алисон Бекер. Уважава германската школа за вратари, но не му е от любимите, дори определя Облак за най-сигурния от тримата в последно време.