Има предателство, но ние трябва да мислим за силата, за мощта от делото на Левски. Аз се питам помни ли някой името на робовладелеца, чиято собственост е бил робът Спартак? Помни ли някой името на патриция, чиято собственост е бил Езоп? Ще запомни ли България името на предателя на Левски? Ако сравним това създание с червей, ще обидим червея, ако сравним предателя с кал, ще обидим калта. Това заяви в словото си на възпоменателната церемония по повод 147 години от гибелта на Васил Левски писателят с международно признание Здравка Евтимова.
“Моят баща се казваше Васил. Когато се роди малкият ми син и го кръстихме Васил. Баща ми е електротехник от Перник, каза гледай това дете, то не носи само моето име, то носи името на Апостола! Гледай го така че да стане свестен човек и костите на Дякона да не се срамуват от него! Днес ние сме тук, имаме деца, наша задача е да ги възпитаме така, че те да не се научат на унизително пълзене, да не се научат на раболепничане пред силните на деня! Нека всички деца, родени под българско небе, имат свободата! Какво е свободата днес? Свободата днес са знанията и уменията, които имаме! Които никой не може да ни отнеме!Свободата днес е единствената валута, единствената разменна монета, която отваря вратите на България навсякъде по света. Това е достойнтвото, това е силата на нашето умения да казваме НЕ и да казваме да. Аз си мисля и за корумпираните, онези, които късат плът от плътта на България! Плът от плътта на всеки един от нас! Онези които крадът от новородените, които крадат от болните за да пушат пура, която струва две хиляди евро! Онези, които имат къщи тънещи в разкош, но в основата на тези къщи са ограбените пари на болни деца, които чакат много често на празно избавление. Не, България не е по-слаба от предателството! България живее и днес! Почтеността и достойнството живеят днес! Искам да посоча, че нито едно бойно знаме на България, никога, в никоя битка, независимо колко е голямо подразделението – дали е рота, дали е отрияд, дали е полк, нито едно българско знаме не е пленено в битка! Умирали са седем, осем знаменосци, предавали са знамето един на друг и то ненакърнено, неосквернено е запазило свободата, такава, каквато Апостола ни я завеща!
Искам да кажа, че днес политиците имат много силен шанс да живеят и работят така, че утре България да назовава с имената им улиците, по които децата отиват на училище, площадите, по които младите и старите срещат любовта и радостта. Искам да кажа за ония българи, коит не са днес с нас, а са в чужбина. Но те знаят онази пътечка пред родния дом. Те знаят, че няма някой който е по-голям от българския изгрев, поо-голям и по-красив от българския залез, когато това е залез с достойнство. Защото ние сме научили младите да се покланят. Аз го вярвам! Искам моите деца да са такива. Искам младите, които срещам да са такива и много често, много често те са такива.
Приятелят ми Левски- пише Ботев – беше нечут характер. Студ, дърво и камък се пука от студ, а той пее. Нека ние, когато сме най-слаби, когато сме най-долу, когато сме унизени, да не се прекършим, да не се предаваме, да мислрим и за Левски, и зан ашето бъдеще, да мислим за децата си и за България. И нека знаем какво е казал Ботев: „Българска майка юнашка, какви е деца раждала българска майка юнашка, какви е момци хранила, хранила, храни и доднеска нашата земя хубава“.
И ние днес тази вечер не сме се събрали да отбележим годишнината от гибелта на Апостола. Ние днес сме се събрпали да ознаменуваме безсмъртието на България. То е в усмивките на нашите деца. Благодарим ти, Апостоле!“
Вижте цялото слово на Здравка Евтимова във видеото!
