Идеалният скандал винаги съдържа доза секс. Логиката не играе особена роля, въпросът е в художественото въздействие – невинност, безпомощност, разюзданост. В България си падат по такива скандали. Така започва анализ на „Дойче Веле“, озаглавен „В България се харесват такива сексуални фантазии“.
Знае го всеки, който разбира от реклама: сексът продава. Даже в социалистическа Югославия слагаха по една разголена красавица до компютрите местно производство, макар още да не беше дошло времето на дигиталната порнография. Погледът на мъжа се привлича от желания обект, погледът на жената – от идеала, към който се стреми. А като привлечеш погледа – половината работа е свършена.
Така и с българските скандали. Искаш да събудиш патриотично-евангелистки плам, да мобилизираш крайнодесния електорат или да припомниш за съществуването на православната църква, а покрай другото и да събереш кликове на сайта си: какво правиш? Извайваш история, която едновременно привлича и отблъсква, удивлява и възмущава. И – хайде на секса!
Лавина от безумия
Вземете последната история от Перник. На всеки нормален човек е ясно, че е нужно сексуално образование на децата, че тревожно се увеличават случаите на СПИН и ранна бременност, че живеем в Европа през 21 век и тъй нататък. Но изведнъж се появи една объркана майка, която отприщи лавината на безумията, та чак министърът се подплаши и наказа учителката, поради което взеха да се чуват призиви за оставка. И както обикновено, параноята надделя над здравия разум. Защо стана така ли? Защото наместо този деликатен въпрос да се решава без много шум от психолози, той беше превърнат във вкусен медиен разказ. Някакви си безотговорни НПО-дейци карали децата да рисуват полови органи, да ги наричат с истинските им имена (не тези от Библията вероятно?), та даже да се целуват по бузите. Ужас! И редовият потребител тутакси се пренесе в детството си, когато сам е рисувал полови органи по стените и се е червял при мисълта за какво се употребяват. А може и по някой плесник зад врата да е изяждал, когато е наричал тези неща с някакви имена. С една дума мрежата пламна от разнопосочни усещания – далеч по-вълнуващи от прокурорските акции, липсата на вода и опасните мобилизации срещу еврото.
Няколко примера
Идеалният скандал винаги съдържа доза секс. Помислете. Щеше ли специфично българската психоза, наречена „Истанбулска конвенция“, да разклати толкова дълбоко народната свяст, ако там нямаше загатнато и малко порно? От проблема за насилието срещу жени темата тогава беше изместена към някакъв измислен от националистите „трети пол“. И програмата започна да ни се представя като някаква секс игричка – хайде сега аз съм жена, ти си мъж! Всичко това – разбира се – подплатено с един скандален порно-случай някъде по света, най-често прочетен от руските сайтове. Спомнете си как по национални медии се описваха сюжети, в които жени с мъжки полови членове нахлуват в тоалетните и снимат бедните вярващи.
Сексуален подтекст имаше и в народното опълчение срещу стратегията за детето. Там пък политическите секс-пиар-и измислиха сюжет, при който нашите служби отнемат деца и ги продават на норвежки гей-двойки за педофилски оргии. Защо ли в Норвегия, където уж така лесно отнемат деца, социалните ще позволят на някого да прави оргии? Логиката тук нямаше особена роля, въпросът беше в художественото въздействие – невинност, безпомощност, разюзданост. Малко ли шокови трилъри сме гледали с такава тематика? Новият враг на популистите са НПО-тата, а във форумите те вече най-безсрамно се представят като „хомосексуалисти“ – хора, които искат да направят от хубавата ни родина бардак, какъвто имало на запад. (Да се чуди човек защо е тази наша миграция към ужасните бардаци.)
Нека спомена и най-скорошния случай, многобройните обвинения към бизнесмена Васил Божков.
Неплащането на данъци и подкупването на държавни служители като че ли недостатъчно развълнува българите, които също не обичат да плащат. Колекцията от културни ценности, натрупана чрез иманярска кражба, май интересува една по-камерна публика от ценители. И тогава дойде бомбата – Божков бил сериен изнасилвач, гаврел се с жените по паркинги, барове и автомобили. Така към възмущението се прибави съпреживяването.
Сексуалните фантазии на българина
Проф. Ивайло Дичев
Богатството е секс, а иска ли ми се и на мен да съм богат и сексуален господар? Може би малко да – и тъкмо затова още повече се възмущавам, вътрешната ми морална борба се превръща в гняв. Не, не се опитвам да оневиня въпросния бизнесмен, може и да се появят пострадали, които да свидетелстват. Просто разсъждавам върху градацията на предполагаемите му престъпления. Замислете се. Сексуалните фантазии се превърнаха в съществена причина за кретенизирането на българина. А това е особена сфера, където в ход влизат собствените ни недоосъзнати желания и страхове. Нека следващият път, когато ни заговорят за секс, да ни светне контролната лампичка: защо се вълнувам, кой ме манипулира? Нали няма да си купите автомобил само защото на рекламата върху него е полегнала разголена дама? Тогава защо приемате за чиста монета такива истории?
