Перник е познат като миньорски град. Това, което много хора не знаят обаче е, че корените на въгледобива там изобщо не са от миналия век, а много по-стари, още от тракийско време. Едно от най-интересните места за посещение в града е Подземният минен музей. Той е уникален за Балканския полуостров и дава възможност на посетителите да влязат под земята в истински рудник и да проследят историята на въгледобива от края на XIX век – от ръчния добив, през извозването на въглищата с коне до съвременните механизирани процеси.
Легендата разказва, че още преди хората да открият богатите залежи на въглища в този рудник св. Иван Рилски се явил в съня на един човек и му посочил определено място, където да копае, защото там ще открие “черно злато” (въглища).
През целия XX век Перник е известен като града на “черното злато”. След инцидент – срутва се един пласт и затрупва група миньори, отново св. Иван Рилски се явява и помага на миньорите да намерят изхода. От този момент стевецът става небесен закрилник на миньорите. Те вярват, че всеки път щом слизат под земята да работят, той слиза заедно с тях, за да ги пази.
Историята на въгледобива в този район ни връща още към тракийското население, които умеели да горят черни камъни.
В началото, когато е бил открит рудникът, въгледобивът е бил изключително примитивен. Ресурсите са били изкопавани ръчно и изнасяни буквално във вълнени торби. Впоследствие се появяват дървени вагонетки, които първоначално са бгили избутвани на ръка, а от 1896 година се впрягат за тази работа коне. Документи от 1922 година свидетелстват, че по това време малко преди въвеждането на електролокомотиви, във всички пернишките рудници са работили около 350 коня като 250 от тях са били изцяло под земята.
В една от галериите на музея може да се види конюшнята, в която са живели конете. Те обаче не са били единствените животни в помощ на миньорите под земята. Канарчетата са били използвани като индикатор за опасния газ гризу. Тази техника, както много други в миньорското дело, е била привнесена от западноевропейските минни инженери, които са идвали на работа в пернишките мини.
До входа на мината посетителите могат да видят вкаменено дърво на възраст 50 милиона години. Наричат го Дървото на щастието. Миньорите са вярвали, че докосването до него носи щастие и ще ги пази от беди под земята. Посетителите на мината днес могат да направят същото и да си пожелаят желание.
Годишно между 6 и 7 хиляди туристи посещават минния музей. Интересното е, че в подземните галерии там понякога се провеждат и културни събития.
Температурата на 50 м под земята е постоянна целогодишно, така че спокойно може да бъде посетен и през зимния сезон. Около 600 м е дълъг участъкът от рудника отворен за посетители, а самата обиколка отнема около 40 минути. Подземният музей работи без почивен ден, но преди да се насочите натам, не забравяйте да си запишете час за посещение.
Чуйте цялата история на музея от екскурзовода Десислава Миланова в звуковия файл.
Повече вижте ТУК : БНР
