Годината е 1953-та. Жителите на две села около град Перник – Попово и Крапец, научават, че до дни трябва да напуснат родните си къщи. Министър-председателят Вълко Червенков е разпоредил да се изгражда поредният голям строеж на социализма – язовир „Студена“. Той ще се простира върху техните домове, а селата им ще бъдат потопени и ще останат завинаги на дъното на водоизточника. Или поне така си мислят тогава местните.
След като мащабният строеж е завършен, хората от Попово виждат, че водата дори не е стигнала до къщите им. Чертежите имат неточности и инженерите се презастраховат, като си осигуряват по-голяма площ.
Сградите вече са разрушени, земите – отчуждени, но отломките от домовете стоят на брега. Никой повече не се връща да живее там.
Съседното село Крапец остава под вода до днес. Когато местни жители идват отново, ходят по абсолютно празното дъно на язовира, за да открият следи от миналия си живот. Колкото и невероятно да звучи, оттеглянето на водата разкрива руини на моста над река Струма, по който някога е минавал пътят от Крапец към съседното село. Напускайки домовете си и виждайки само три години по-късно пълния догоре водоем, селяните не предполагат, че в този живот ще се натъкнат отново на следи от изгубеното си село.
На дъното на пресъхналия язовир лежат спомените и от детството на поета Борис Христов. Роден в Крапец, той е само на 8 години, когато принудително си тръгва от родния си дом. В своите спомени е отбелязвал този момент най-вече чрез тъгата, която вижда в очите на баща си.
Дори според някои литературни критици известното му стихотворение „Самотният човек“ е вдъхновено именно от местните хора, покрусени и тъжни, след като са изселени от родните си домове.
„След като се закрепи върху пролетарския трон, Червенков започна грандиозните си строежи, въпреки че България беше в пълна разруха от войната – така е описан периодът на бурно строителство през 50-те години на миналия век от Стефан Цанев в „Български хроники“. – Построени бяха десетки язовири, сред които „Студена“ със задължителен доброволен труд. Трудоваците работеха без почивка. Пианисти и балерини бъркаха бетон, историци и зъболекари прокопаваха канали.“
Най-възрастните мъже на несъществуващите вече села си спомнят още по-ясно този период. Изселени са в новостроящия се квартал „Изток“ в Перник и в село Църква, което малко по-късно също става квартал. Първоначално живеят по няколко семейства в един апартамент.
Никой не ги пита дали са съгласни. Много от тях участват активно в строежа на „Студена“. По ирония на съдбата повечето домове са около днешния завод „Стомана“, който се оказва една от причините за пресъхването на язовира.
Малко преди да бъде заличено през 1953 г., Попово е преименувано на Витошко. Партията решава, че името е прекалено „попско“, кръстено на църковен служител, обслужващ дълго време този район. Според историци селото е много старо и е заселено още по времето на византийското робство, когато император Мануил Комнин довел тук сръбски пленници. Решението на социалистическата власт да строи язовир точно там изненадва селяните, но пратеници на партията внимателно обясняват във всяка къща колко значим е този строеж. Факт е, че едва ли има по-благословено място откъм вода. Топящите се снегове от Витоша са сигурна предпоставка за голям обем, а водоизточникът е достатъчно отдалечен от града. Разбирайки важността на строителството, местните грабват само най-ценните си вещи и се сбогуват завинаги с домовете си.
След края на социализма земите са върнати на собствениците, но върху тях не може да се строи. Затова масово в парцелите са поставени фургони, а Попово дори е наричано „селото на фургоните“ в пътеписи на туристи.
Преди изселването в Попово е имало действаща черква – „Успение на Пресвета Богородица“, която е разрушена, а по-късно е взривена и затрупана със земя. Върху останките й е построена една от емблематичните резиденции за управляващия елит на Българската комунистическа партия – ловна резиденция „Студена“, днес Държавно ловно стопанство „Витошко – Студена“.
Тодор Живков посещава местността малко след като оглавява Централния комитет на партията. Пленен е от гледката на мащабния язовир в подножието на планината, обгърнат от гора.
„Тук ще е, на този склон. Да се вижда и водата, и планината“, казал Живков и така започва издигането на едно от любимите му места за неформални срещи. В хижата на лов са идвали почти всички социалистически лидери. Тато е запечатал паметни моменти със своите трофеи в стопанството. Една от най-известните му снимки, на която позира до отстреляна кафява мечка, е правена в близост до брега на язовира. Чест гост в ловната хижа по времето на Тато е и румънският лидер Николау Чаушеску. Сред хората в околността се разказва и една легенда, че в тази резиденция лидерът на комунистическа Румъния е направил исторически дар на Тато – карпатска мечка, докарана у нас с военен самолет.
Запознати и друг път са разказвали как Чаушеску внасял у нас любимите си за отстрел животни, а по-късно заедно с българския му другар заедно ходели на лов. Румънският лидер искал да се грижи за тяхната популация, а един от възможните начини за опазването им бил животните да бъдат разселвани в България. Чаушеску прави това като подарък към братския народ. Същевременно обаче подсигурява ловните си похождения зад граница и бъдещите си трофеи. През 2014 година германски генетици също излязоха с твърдение, че популярната теория сред ловците как карпатските мечки са подобрили българския генотип на родните кафяви четириноги, е истина.
След дълъг и изморителен лов Живков и приятелите му сядали на огромната тераса на резиденцията с изглед към язовира. Личният готвач на Тато посрещал гостите, а лидерът с особена гордост ги развеждал из околностите. Те също оставали пленени от природата и от луксозната за онова време вила, в която са настанени. Макар да не е известно каква сума е похарчена за строежа на резиденцията, според бивши служители става дума поне за половин милион лева днешни пари.
Бившият Първи винаги подчертавал пред своите гости колко сигурно и надеждно е съоръжението. Често му се налага да отговаря на въпроси какво ще стане, ако язовирът прелее, които той дипломатично игнорира. Създаден да събира до 25 млн. кубика, социалистическата власт е сигурна в издръжливостта му. Тато гордо се хвалел, че е осигурил достатъчно вода за идните поколения. Не са споменавани детайли, че строителството е съпроводено с непосилни условия на труд. Зимата на 1954 година е една от най-студените в историята на България.
Работниците са всеки ден на обекта, а температурите падали под минус 20-25 градуса. По исторически сведения има и няколко жертви, дадени при строителството, но никой не може да каже колко са точно. Под сериозен натиск от БКП, строежът е завършен за рекордно кратък срок от три години.
Съвсем доскоро най-големият кошмар за перничани бе свързан с възможността „Студена“ да потопи града. Вместо това липсата й ги изправи пред бедствено положение. След земетресението през 2012 година в Перник тръгва слух, че стената на язовира е пред скъсване. Това би означавало целият район да е под вода. Дори експерти официално говорят по въпроса колко опустошително би могло да бъде това за града, защото по тогава във водоема има около 20 млн. куб. м. Годишно в „Студена“ се влива толкова много вода, че от години има разпоредби да не се допуска запълването му до 25 млн. кубика, а да се държат по-ниски стойности.
Кратка справка показва, че през 2014 година излиза тревожно съобщение, че водата прелива, разпространено от БТА, заради което е свикан кризисен щаб.
Традиционно януари е най-проблемният месец, тъй като количеството е на максималната граница, при това още преди да започне снеготопенето. В Българския риболовен атлас все още фигурира описанието, че заради добрите условия в язовира има големи количества бяла риба, шаран, а каракудата, кленът, червеноперката и костурът са в изобилие. Данните показват, че единствено през пролетта на 2019 г. капацитетът на „Студена“ е бил наполовина – едва 13 млн. кубика, а как се стига до пълното му пресъхване, нито един местен жител няма отговор.
Източник: 168 часа
