Десетокласничката Алисия от гимназията по икономика в Перник спечели първа награда за есе на тема: „Наркотиците през моите очи“. Конкурсът бе организиран от Окръжен съд, 1а есето на Алисия изпъкна сред общо 31 есета, подадени за конкурса, разбра ZaPernik.com.
Вчера комисия в състав: г-жа Слава Георгиева – зам. председател в Административен съд – Перник, г-н Виктор Стефанов – съдебен помощник в Окръжна прокуратура – Перник и г-жа Цветислава Цветанова – служител „Връзки с обществеността“ в Окръжен съд – Перник, разгледа и оцени постъпилите есета в конкурса за есе на тема „Наркотиците през твоите очи“. В обявения срок са подадени за участие тридесет и един броя есета от ученици от 8-и до 12-и клас от град Перник.
Комисията излъчи следните победители в конкурса:
Първа награда
Алисия Ивайлова Лазарова, X „а“ клас, Професионална гимназия по икономика, град Перник.
Втора награда
Надежда Йовева, VIII „а“ клас, VI СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, град Перник.
Трета награда
Каролина Владимирова Стоянова, X ,,г“ клас, Професионална гимназия по икономика, град Перник.
Награждаването на победителите ще се състои от 11.00 ч. на 28.11.2019 г. в Зала №2 на Съдебна палата град Перник. Наградите ще бъдат връчени от административните ръководители на Окръжен и Районен съд – Перник, Окръжна и Районна прокуратура – Перник и Административен съд – Перник. Всички ученици ще получат грамоти за участие в конкурса, съобщават от прокуратурата.
Представяме ви есето на Алисия Ивайлова Лазарова, 10 „а“ клас, Професионална гимназия по икономика, град Перник, коуто спечели Първа награда.
Наркотиците през моите очи
‘’Това е прекрасно!’’- мисли си всеки опитал веднъж. Ала толкова ли не проумяват колко са свободни преди да започнат. Смятат,че сега са по-щастливи,че всичко е красиво,че животът вече има смисъл.Но къде е? Къде е щастието? В сълзите и огорчението на плачещите родители? Къде е красотата? В отровеното вече тяло? Ами смисъла на живота? Че какъв смисъл има,щом сам си отворил вратата на смъртта. Нима няма друг приход на щастие,само това ли можеше да те зарадва?
Човек трябва да се радва на малките неща,на покрива над главата си,на топлото одеяло,на вкусната храна от баба и дядо. Ами наркотиците? Кокаин,хероин,марихуана? Кой се нуждае от това? Бавна и мъчителна смърт,която в същото време те прави щастлив. Но щастието е просто една илюзия,докато въздействието не отмине. След това са просто едни преминаващи хора с празен блуждаещ поглед,без пари,без дом и най-важното – обгърнати в самота,без капка надежда. Наркотиците и тяхното въздействие могат да бъдат много коварни за човешкия организъм. Те убиват не само телата,убиват и душата. Те нараняват не само теб,но и близките ти. Наркотиците в голяма степен определят нашия живот. В повечето случаи се развива зависимост. Тогава спасението е още по-трудно и често има фатален край. Край,който може да се избегне. И всичко това зависи само и единствено от теб. За съжаление наркотиците се превръщат в проблем най-вече за тийнейджърите,чиито ‘’големи’’ трудности могат да се решат само така.
В живота на всеки човек има препятствия. Но нали точно за това са лошите моменти? За да ни покажат как да се радваме на хубавите и щастливи мигове. Ако за всеки малък проблем търсим решение в наркотиците,то тогава те самите ще се превърнат малко по малко в проблем за нас. Но в този момент вече няма да има решение. Има специални болници за наркозависими,но ако е развита твърде голяма зависимост,дори това надали би помогнало. Всеки сам за себе си има избор дали да сложи това коварно начало на зависимост или да продължи живота си свободен,радвайки се на истинско щастие.
Съществуват два вида зависимости: психическа и физическа. Психическата се появява,когато веществото е заело централно място в мислите,емоциите и действията на човека до такава степен,че е извънредно трудно да се спре употребата му. Физическата зависимост възниква,когато организма свиква с приемането му и то става необходимо за функционирането му. Това е един от факторите,поради които се продължава употребата на наркотици. Светът,в който живеем обаче,съвсем не предлага условия за безпроблемен и спокоен живот. Дори напротив,все повече проблеми възникват,кои големи,кои не толкова. И все пак,ако хората не си помагаме взаимно,то всеки по своему ще търси своя начин за оцеляване. Всяка неволя си има своето решение. Ако при всеки проблем търсим решение в наркотиците,в какво ще се превърне вселената?
Дрогата е път,който не води до никъде. Път,който погубва,който наранява,който убива. Някой,който можеше да е тук,да се смее и да празнува с нас,сега къде е? Дали ни гледа отдалече? Дали вижда сълзите,които изплакваме и до днес,и тъгата ни безкрайна по неговата свята душа? Имам една единствена молба към всички. Ценете живота,който ви е даден! Ценете и дори малкото щастие,което имате! Няма пари,коли,наркотици. Богат си,ако си щастлив и обичан. Тогава нямаш нужда от ‘’вземане’’ на още щастие. Аз смятам,че всеки един от нас е богат!
Посветено на моя любим и единствен вуйчо,починал от дрога.
Обичаме те!
