Аниела Милушева е една от любимките ни на тези местни избори в град Перник. Определено скандална и предизвикателна за пуританите в града. Но на нас от zaPernik.com това ни харесва. Ние обичаме провокациите.
Но какво се крие зад тези силикони? Какво се крие зад този сексапил? Аниела разказва пред „Топ преса“ за прелюбопитния си живот.
Докато всички останали крият личния си живот и искат да ги избираме само по партийните им принадлежности, Аниела им скрива топката с разкритията за себе си, освен с пищните си форми.
Ето краткото представяне на една сексбомба в пернишката политика:
Казвам се Аниела, родена съм в Перник и в момента живея тук, по- точно в село Студена, близо до града. Аз съм една много амбициозна жена, която с годините го е доказала. От малка живея сама. Родителите ми се разделиха когато бях дете. Това което знам съм го научила на улицата и не съжалявам за нищо, което съм направила. Не съм била идеалното момиче. Преминала съм през доста трудности. Израснах на улицата в не най-добрата среда. Много ми е отнело да се преборя с това. Средите в които съм израснала хората да ме уважават и да ме приемат като една от тях, а не да ме подмятат като поредната бройка. На по- обикновените хора, моя начин на живот не им е допадал и винаги съм слушала лоши разкази за мен. Това не ми е пречило, напротив… помогна ми! От малка живея в София, преди 10 години реших да започна собствен бизнес. Отворих заложна къща в Перник и се преместих да живея тук. Няколко години по- късно почина баща ми. Наследих ресторант и започнах да се занимавам с него, но това определило не беше моя бизнес. Имах всичко, но ми липсваше дете… Родих си го и се отдадох на него. В последствие животът ми не беше много лесен. Ангажиментите ми не бяха малко, разходите също. Реших да отида в Швейцария. Тогава ми се обади Любо Ганев и ми предложи да работим заедно. Аз приех, защото му имам доверие, а и това беше вариант да бъда близо до детето си. Прибрах се и станах търговски представител на Asics. Работата ми хареса и за това реших да си направя собствен магазин. Вече близо година се занимавам с това и съм много доволна от себе си и съм адски благодарна на Любо Ганев!
Какво стана с ресторанта?
Ресторанта беше на баща ми. Беше един от най-оборотните ресторанти в района. Когато баща ми почина, го наследих. Отдадох се на него,защото това беше целият живот на баща ми. Той искаше аз да продължа неговия живот, но хората тук са много злобни и завистливи. Много от клиентите се отдръпнаха, защото ми завидяха. Коментарите бяха от сорта: “Няма да ходя там, за да не й пълня гушката на тази, тя си има достатъчно”… и какво ли още не. Изсипаха страшно много помия върху мен, но това за село е нормално и не го отразих. Затворих ресторанта и си продължих моя живот. Единственото нещо за което съжалявам, че не успях да довърша мечтата на татко!
