„Заварих базата в ужасяващо състояние. На втория ден от работата си като директор, седнах на стълбите и се разплаках. Не знаех откъде да започна, хващах едно, после друго“, споделя първите си впечатления от работата си като директор на Шесто училище Адриана Ольова пред zaPernik.com.
Шесто училище – школо пред разпад, с 240 деца и с планове за закриване. Екипът на директорката Ольова запретва ръкави и вдига училището на крака, ремонтира се базата, учителите изрисуват стените в коридорите, правят приказен кът за отдих, а учениците са вече 380 на брой.
Днес вече е друго
От тази учебна година са сменени подовите настилки на всичките 21 класни стаи.
„То беше ужасно, дойдеше ли учебната година, ние почвахме да търкаме, да мажем, да бършем, да боядисваме, и пак нищо не става. Сменихме грозните паянтови портали, които непрекъснато ги оправяхме, пантите непрекъснато се чупеха. Сменихме прозорците на стълбите, където само духаше. Коридорите не бяха пипани от земетресението“, разказва Ольова.
Директорката на Шестото споделя, че се е оплаквала на кмета на град Перник за тежкото състояние на физкултурния салон, от който падали огромни късове мазилка, а прозорците били като в затвор. Церовска нищо не казва, тя действа, категорична е директорката.
Шесто училище има и друго, много важно с какво да се похвали. А то е силно сплотения си екип.
„Всички сме като едно семейство, всички работим наравно, от портиер, чистач до учители и директор“, разказва пред zaPernik.com портиерът на училищието бай Калин Деянов и си спомня времето, когато са били ученици: „Бяхме три училища – 6-то, 10-то и 7-мо, учихме на три смени, беше пълна лудница, много деца бяхме“.
Заедно с чистачката Надка Методиева са бивши възпитаници на школото, той е работил като миньор, а тя във феромагнити. След пенсионирането си двамата започват работа в същото това любимо училище. „Тук се чувствам като у дома си“, споделя Калин.
„Ако трябва да ти казвам истината, само истината… това училище щеше да се закрие. Те го бяха приготвили за закриване. Откакто дойде Ольова започнахме малко помалко, училището започна да заприличва на нещо. Аз съм охрана, но не само, всички помагаме във всичко, ремонтираме, попрявяме“, казва пред zaPernik.com бай Калин.
„Всички работим взаимно тука, няма чистачка, няма учител, няма охрана, учителите работят всичко с нас, това никога не е било. Сега всеки един учител оправя си стаята, чисти и на нас помага“, разказва баба Надка.
„Имаше един случай, гръмна тръба зимата. Студ, страшна работа. Баба Надка застава охрана, дедо Калин влиза, отточва системата, сменява, затапва и пускаме пак парното, на другия ден децата трябва дойдат на топло. Шефката се беше обадила на Топлофикация, казали три седмици и ще ви струва 370лв.“, разказва бай Калин.
„Като дойде Ольова завари развалина, вратите ги смени, старите бяха…такива врати не сте виждали, от едното време“, разказва Надка, която работи в шоколото от 90-те години. Ольова й споделила, че при идването си като видяла вратите адски се уплашила. „И не само вратите, стъкло да се счупи, нямашие стъкла – велпапе на прозорците. Като в затвор бяхме“, допълва Надка.
Калин и Надка хвалят не само оправната си директорка, но и учителите. Те твърдят, че са страхотен екип и не си отказват помощ. Учителките Любка Димитрова и Снежка Димитрова са изрисували коридорорите на училището с рисунки.
Имат си и млад колега по физическо – господин Велинов, който върши чудеса с децата. „Извежда ги под строй, не можеш да чуеш гласа му. Той е роден за даскал. Това младо момче, по-миналата година завърши в Благоевград. Не всеки става за учител“, хвали го бай Калин.
Шесто е единственото пернишко училище с фанфарен оркестър. Но е имало в годините период, в който той е бил на ръба да бъде закрит. Заради това, че 60-годишните фанфари, независимо колко са ремонтирани си отиват.
„Изцяло вярвам и разчитам на госпожа Вяра Церовска и никога няма да забравя какво направи тя за фанфарния ни оркестър във времето, когато дори не беше кандидат за кмет“, разказва директорката на Шесто училище Адриана Ольова пред zaPernik.com и продължава:
„Колегата по музика и другите учители бяхме отчаяни, защото това е символа на нашето училище – мажоретния състав и фанфарния оркестър. Честно казано, аз като „многострадална Геновева“ плачех пред когото и да е, пред когото стигна, пред когото седна, пред когото стана. Ходих и търсех фанфари на старо, писах по министерствата на образованието и културата, но глас в пустиня. И един ден просто споменах пред доктор Церовска за проблема си, тя още не беше кандидат за кмет тогава. Тя нищо не ми каза. След което ми се обадиха от общината и дойдоха фанфарите. Оттогава, когато Вяра Церовска влезе в нашето училище, колегите ми без да са инструктирани или предупредени, всички станаха на крака. Нейното име тук е много споменавано с любов. След това няма случай, в който да бъде помолена за нещо служебно и да не ни е съдействала. Винаги се отзовава“, казва Ольова.
Най-старото пернишко училище ще посрещне новата учебна година преобразено. В пернишкото школо всички класни стаи са нови, с нов ламиниран паркет, нова дограма на прозорците и порталите, пребоядисано и освежено с красиви рисунки по коридорите, които не са били ремонтирани от земетресението през 2012. А най-голямата гордост на учебното заведение е основния ремонт на физкултурния салон, който буквално е бил пред разпад и дори опасен за здравето на децата. В момента физкултурния салон е с чисто нова тоалетна, съблекалня и баня с душове. Дограмата на прозорците и основната врата са чисто нови, стените са измазани, а подът е изциклен и пребоядисан – блести. Всичко е в готовност да изненада приятно възпитаниците на училището след лятната ваканция.
