Ива Давидова е сред най-младите народни певици. Тя е родена на 10.12.1988 г. в гр. София, но израства в Перник. Още на 4-годишна възраст проявява интерес към музиката. Като солистка на детски хорове изпълнява автентични народни песни и печели много първи награди и дипломи от конкурси и фестивали. През 2006 г. младата изпълнителка издава първия си самостоятелен албум „Слънце“. Като млад и положителен човек тя има за цел чрез песните си да приобщи младото поколение към българската народна музика. Потърсихме я, за да я попитаме дали ще участва на „Пирин фолк“ Сандански 2016, за прозвището новата Райна Княгиня, за курбана, който се състоя в Перник преди седмица, и за приятелството й с миската Антония Петрова.
Ива, в последно време ви определят като новата Райна Княгиня, защото ходите по участия облечена като нея, докато изпълнявате песента „Кой уши байрака“. Как възприемате тези сравнения?
С този тоалет, облечена като Райна Княгиня, се чувствам истинска българка. Идеята ми да бъда облечена като този исторически образ беше свързана именно с това да покажа и докажа своя патриотизъм. Чела съм много история, свързана с Райна, и изключително й симпатизирам. Хората веднага ме възприеха добре и аз се радвам на тези сравнения, дори вече за мои концерти и участия всички държат да съм облечена по този начин. Разбира се, неотменна част от моите концерти са българското знаме и знамето „Свобода или смърт“. Създава се изключителна патриотична атмосфера, често ми се случва да плача, като развея българското знаме и всички пеем заедно „Кой уши байрака“.
Имате награда от Министерството на културата за изпълнител от фестивала „Пирин фолк“ Сандански. Възнамерявате ли тази година да вземете участие в надпреварата?
Тази награда я получих още при първото си явяване на фестивала и е изключително ценна за мен. През годините обаче и за вече почти 15-годишната ми професионална история на сцената наградите нямат значение. Имам желание да участвам в „Пирин фолк“ Сандански 2016, но не го приемам като надпревара. Бих взела участие с идеята да продължавам да творя хубави български песни, да се срещна отново с прекрасната публика в Сандански и да съм малка част от този фестивал. Всички знаем, че в последните години за фестивала почти не се чуваше, но сега с новия организатор е в добри ръце и съм сигурна, че отново ще се превърне в онази сцена-празник за всеки изпълнител, която беше преди години.
Песента ви „Щом не си до мен“, изпълнена именно на фестивала в Сандански, посветена ли е на някой мъж и има ли човек до вас?
Тази песен е особено скъпа за мен, защото Катя Кирянова написа един текст наистина от сърце, Сашко Митковски пък извая невероятна музика и аранжимент. Често в авторските песни ме вдъхновяват и мои лични, но и истории на мои приятели. Почти не познавам човек, който не се е припознал в текста на песента „Щом не си до мен“, искат ми я и винаги по участия. Доста е силна … „Любовта не е красива, щом е някой наранен, мога ли да съм щастлива, щом не си до мен…“. А за мъже в последните ми интервюта не обичам да говоря. Личният ми живот е зад кулисите на концертите ми, а не като на много мои колежки, които си правят пиар с мъжете си на показ. Единственото, което ще кажа, е, че съм една щастлива жена.
„Рада радомирка“ стана емблематична за вас песен. От радомирци или от перничани се харесва повече?
Тази песен ме направи популярна в цяла България, хареса се от всички поколения, от мало и голямо, запяха я детски хорове, солови изпълнители и изобщо безброй творци. Много скъп подарък ми е от моя колега и приятел Георги Гьолски, който е от Радомир. Не мога да преценя дали там или в Перник песента се харесва повече, но категорично мога да кажа, че се харесва навсякъде из цяла България.
Преди години бяхте удостоена със специален плакет в знак на благодарност, че сте допринесли за развитието и издигането на престижа на град Перник. Как се почувствахте?
Чувствам се изключително признат творец на първо място и човек. Да бъдеш оценен в собствения си град и област и толкова обичан от съгражданите си, е най-голямата награда. С композитора Ефтим Чакъров заедно написахме преди години именно „Песен за Перник“, като текстът е изцяло мое дело. Така засвидетелствах обичта си към града пред цяла България. Преди години Перник беше в много труден период, случиха се ужасни неща, а аз се опитвах да докажа на всички, че въпреки случващото се Перник е един добър град за живеене с прекрасни и колоритни хора. И успях именно с тази песен, защото е много силен местният ми патриотизъм. Сега обстановката е доста по-нормална, защото към настоящия момент градът се радва на особено добро управление от кмета г-жа Вяра Церовска и нейния екип. Като перничанка се чувствам обнадеждена, защото виждам наистина развитие за града и загрижени хора за него.
Въпреки че сте само на 27 години, сте един от изпълнителите с гражданска позиция и неведнъж сте заявявали, че обичате Перник, където сте отраснала. В неделя, на 3 юли, в миньорски град направихте курбан срещу земетресения. Вие присъствахте ли и ще ни разкажете ли малко повече?
На курбана не можах да присъствам поради лични ангажименти, но винаги съм взимала участие във всякакви граждански и благотворителни инициативи, свързани с Перник. Чувствала съм се винаги морално длъжна и със специално отношение към перничани. Винаги съм имала и ясна гражданска позиция и оценка за случващото се в града. И съм го доказала в годините с цялата ми житейска и музикална история досега.
Вие в Перник ли бяхте на 22 май 2012 г., когато трус от 5,8 по Рихтер удари града ви?
Не искам да си спомням този момент, нито да го припомням на всички от Перник и областта, които са изживели ужаса от земетресението.
Преди време организирахте благотворителен бал, на който присъства и миската и ваша съгражданка Антония Петрова. Приятелки ли сте с нея и как се запознахте?
С Антония Петрова и семейството й се познаваме от много години. Завършили сме езиковата гимназия в Перник през няколко години разлика и още оттам се познаваме. Гордея се с нея и постиженията й и наистина се радвам, че взаимно се подкрепяме в попрището на всяка една от нас. Родителите й Иван и Ани Петрови са собственици на пернишкия вестник „Съперник“ и често сме работили съвместно. Читателите на този вестник след класация и гласуване дори ме определиха за „Личност на Перник 2015 година“ в раздел култура, много видни общественици и бизнес представители от града също бяха наградени.
Вярно ли е, че пиете „жива“ вода от родното село на баща ви Боснек?
Да, често ходя до Боснек, за да се зареждам с енергия от извора. Селото е особено специално за мен, защото е родното село на баща ми, с когото безкрайно силно се обичахме, светла му памет. Там снимах и видеоклиповете ми към песните „Айде, Яно“, „Лено ле, моме галено“, „Стояне, любе Стояне“ и „Рада радомирка“. А „живата“ вода е особено специална, защото има много легенди за нея. Казват, че само когато добър човек отиде до чешмичката със змейска глава и извика „Идвай, водо“, водата потича, иначе не тече. Радвам се, че явно съм оценена като добър човек от тази магическа сила, защото при мен водата винаги потича.
Над какво работите в момента?
В момента съм в подготовка за представянето ми на сцената на „Пирин фолк“ Сандански в края на август. Междувременно готвя нови песни и обмислям видеореализирането им. През цялото това време изнасям концерти из цяла България и най-общо казано, към настоящия момент животът ми е музика и на колела. Но това е призванието на всеки творец, а досегът до публиката и почитателите ми и цялата обич, която ми дават, ме прави най-щастливата. Благодаря на Господ за това.
Интервю за вестник „Всеки ден“
