На днешна дата , 18 юни, преди 137 години е роден комунистическия лидер Георги Димитров.
Вчера в родното място на вожда – Ковачевци, бе чествана с песни и танци 137-годишнината от рождението му. Гост на събитието бе евродепутатът Петър Корумбашев,на честването присъства внукът на Георги Димитров и др.
В китното село Ковачевци осанката на Георги Димитров се извисява в центъра на площада, а всеки може да разгледа музея на Вожда, където се съхранява и до днес бюрото, на което е седял, както и лулата му.
Роден е в Ковачевци, но израства в София. Работи като печатар и влиза в редиците на тесните социалисти. През лятото на 1906 година ръководи 35-дневната миньорска стачка в „Мини-Перник“, смятана за първата масова и успешна стачна акция.
През 1913 година е избран за народен представител, а по-късно става шеф в болшевизиращата се БКП. През 1923 г. Георги Димитров ръководи Септемврийското въстание, а след провала бяга в Сърбия. Работи като функционер на Коминтерна в Москва, Виена и Берлин.
През 1933 година е сред обвиняемите в показния Лайпцигски процес за подпалването на Райхстага, организиран от налагащия се националсоциалистически режим в Германия. С енергичните си речи по време на процеса той си създава международна известност, превръщайки се в една от най-популярните фигури в световното комунистическо движение.
След оправдаването му отива в Съветския съюз, където е избран за председател на Коминтерна. Под крилото на Сталин той ръководи световното комунистическо движение. Връща се в България през 1945 г. и застава начело на изграждащия се тоталитарен режим под контрола на Кремъл.
На следващата година е избран за министър-председател, какъвто остава до смъртта си. Лично се заема и провежда ликвидирането на демократичната опозиция и съветизацията на България. Става обект на мащабен култ към личността, запазил се и след неговата смърт. След продължили с години разнородни здравословни проблеми той умира през 1949 година в санаториума „Барвиха“ край Москва.
След кончината му през 1949 г. Георги Димитров е канонизиран от комунистическата власт за „вожд и учител на българския народ“. На негово име са кръстени училища, заводи, учреждения, градове и какво ли не. След промените през 1989 г. той става Мумията и „личен слуга на Сталин“. Балсамираното му тяло е махнато от мавзолея, а гробницата по-късно е разрушена.
Снимки: Фейсбук
