Един от златните периоди на пернишкия театър „Боян Дановски“, който тази година ще ознаменува своята стогодишнина, е по времето на големия актьор Георги Русев. Това е периода 1977-1990г. Георги Русев стъпва в Перник като заместник на починалия бивш директор Генчо Димитров. Назначението му обаче не е случайно – той е „заточен“ в Перник с група колеги след един скандал в Младежкия театър, пише „24 часа“.
Първата управленска проява на Георги Русев като директор в пернишкия театър е да направи с колегите си такава постановка, за която да говори цяла България. Заедно със заместника си Добри Добрев отиват в София при Леон Даниел, който след поредния си конфликт с властта е пратен в операта, и му предлагат да направи в Перник „На дъното“.
И желанието на Георги Русев се сбъдва. За постановката започва да се говори, идват театрални критици, колаги, даже началници. Леон Даниел получава награда за режисура от Съюза на артистите.
През 1979г. директорът Русев нарежда през целия сезон да се играят само пиеси от български автори. За участие в националния преглед са избрани „Опит за летене“ и „Човекоядката“. Иван Радоев дава своята пиеса най-напред в Перник и режисьорът Росен Венков веднага започва репетиции. След това я поставят в театър „София“.
Перничани първи са готови с премиерата. Но Радоев, който е щатен драматург на театър „София“ моли Русев да направи пернишката премиера след софийската. Той великодушно се съгласява.
С „Човекоядката“ пернишкият театър обикаля почти цялата страна. Навсякъде зрителите се заливат от смях и награждават актьорските изпълнения с бурни овации. Обаче в салона на Етрополе е пълно мъртвило. Никакви реакции от публиката. След представлението Георги Русев пита директора на читалището защо е така. „Е, как да има, когато в салона беше цялото ръководство на града. Хората се стегнаха…“
С „Опит за летене“, поставена от Крикор Азарян, Перник побеждава не кой да е, а самият Народен театър, където пиесата на Радичков е режисирана от Младен Киселов. Георги Русев пък получава първа награда за актьорско майсторство за изпълнението на ролята на Аврам Опитомителя.
„В ония години на Народния театър да не се даде първа награда си е нещо като революционен акт“, казваше приживе Георги Русев.
Той разказа и как с колегата си Илия Божилов едва не отнася боя, когато театъра гостува в побратимения с Перник полски град Ченстохова. В миналото той също бил миньорски град, но по онова време имал славата на най-религиозния център в страната.
Годината е 1981-а, „Солидарност“ вече действа и едно от исканията й е Съветската армия да напусне Полша. Перничани играят „Българи от старо време“. Георги Русев е Хаджи Генчо, русофил, Илия Божилов е Дядо Либен – англофил. Публиката е със слушалки, на които върви преводът и реагира бурно на много от репликите.
Хаджи Генчо, който иска да докаже на опонента си колко е силна руската армия, казва: „Там, където стъпи руски крак, той не излиза!“ В залата настъпва мъртва тишина. „Явно бяхме докоснали болната им тема и хората сигурно са си помислили: кой ги доведе тия българи, може би за да ни кажат какво ни очаква?“
„Глътнахме си езиците, аз се чудех накъде да бягам, ако се наложи“, спомняше си Георги Русев.
И в този момент Илия Божилов произнася реплика, която я няма в текста: „Да, ама московците, много крадат, бе!“
„И публиката избухва – смях, ръкопляскания, викове, свирене с пръсти. И това ни спаси от боя. Ето каква сила е театърът!“, смееше се Русев.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Театър „Боян Дановски“ става на 100 години!
Премиера! „Енергични хора“ за 100-годишнината на пернишкия театър „Боян Дановски“
