В навечерието на Възкресение Христово във всички големи медии се появи следното съобщение: На Велика събота днес в патриаршеската катедрала „Свeти Александър Невски“ беше посрещната иконата „Света Богородица – Всецарица“ от Света гора.
Иконата е осветена в Светогорския манастир „Ватопед“, където се съхранява оригиналният ѝ чудотворен образ. Чудотворната Светогорска икона помага на онкологично болни хора, идващи при нея с вяра.
Светата икона ще остане в патриаршеската катедрала до 2 май – до втория ден на Възкресение Христово. След празничната литургия на 2 май иконата ще бъде тържествено пренесена в Гигинския Църногорски манастир „Свети Козма и Дамян“, където завинаги ще бъде обект на свето преклонение.
„Донесохме копието на чудотворната икона, защото знаем, че иконата на Майката Божия Всецарица помага при онкологични заболявания, та я донесохме, за да може да помогне на всички онези, които страдат от такова заболяване“, каза за официалния сайт на Българската православна църква йером. Никанор. Той допълни, че идеята за посрещането на тази икона не е от вчера, но по стечение на обстоятелствата посрещането се отлагало. „Иконата е дар не само на Църногорския манастир, а и на цялата Българска православна църква, неделима част от която е и манастирът „Св. св. Козма и Дамян“, каза още йером. Никанор.
Поради некомпетентността на голяма част от журналистите и суеверието на публиката мълвата за икона, която лекува рак, се разнася мълниеносно и пред „Св. Александър Невски“ се изви километрична опашка. Тя бе постоянна от Велика събота до Светли понеделник. Само по себе си това представляваше истинско изкушение за по-голяма част от чакащите, защото вниманието им бе насочено към иконата, а не към литургиите за Възкресение.
Дионисий дори си позволи да прекъсне службата на Велика събота, за да рекламира този бизнес проект. Защо го наричам така? Защото това е копие на икона от Света гора, което съвсем наскоро е било поръчано от Никанор и нарисувано в Солун. Копието на тази икона не е извършило никакво чудо и това трябва да бъде казано съвсем ясно. Никанор твърди, че е осветил копието на иконата във Ватопедския манастир на Атон, но това никак не е достатъчно тя да бъде обявена за чудотворна. Със същия успех той би могъл да купи произведение от десетките художници, които продават икони на улица „Париж“, която се намира до сградата на Светия синод, да го освети в Атон и да остави лековерните да го обявят за чудотворно.
В интерес на истината Никанор много внимателно си подбира думите и манипулира публиката, което личи и от посочения по-горе цитат. Той казва, че иконата е осветена в Светогорския манастир „Ватопед“, където се съхранява оригиналният ѝ чудотворен образ. И добавя веднага: Чудотворната Светогорска икона помага на онкологично болни хора, идващи при нея с вяра. От формална гледна точка Никанор не лъже, но всъщност прави внушението, че иконата, която е донесъл, също е чудотворна. При това проявява истински търговски нюх и отправя оферта към конкрена таргет група, а именно хората, болни от рак.
Забележително е изречението, което добавя накрая, а именно, че тя помага на онези, които идват при нея с вяра. Тънка вратичка за измъкване, която е любим прийом на професионалните врачки, магове и окултни измамници, които мародерстват върху разнебитената душа на българите. Кой може да каже пред себе си, че вярата му е истинска или достатъчна. И кой нормален човек, и то в изпитание, не би се усъмнил вътрешно първо в себе си, а после във всичко останало.
Никанор е помислил и за това, застраховайки мошеничеството си със слабостта на хората, които мами. „Нямате вяра (достатъчна, истинска или просто налична), затова чудотворната икона не действа. Но най-главното, за което е помислил Никанор, са парите. До иконата има кутия за дарения и всеки, който минаваше през тези три дни на поклонение пред нея, и това го видях с очите си, пускаше сума, каквато прецени. Никой не може да каже колко пари са събрани, защото хората пускаха от две до столевови банкноти. Според монаси, с които разговарях ,сумата, която може да се събере за ден от подобно поклонение, може да надхвърли 10 хил. лева.
След дебюта й в патриаршеската катедрала иконата бе отнесена до кутията за събиране на дарения в Гигинския манастир, а опашките пред нея не спират и до днес. Нека отново подчертая, че тази икона не е чудотворна, тя е копие на икона от Света гора и по нищо не се различава от стотиците хиляди изображения в цяла България. Аз вярвам в чудотворството на светите образи, в които се проявява Божията благодат, и казвам това, защото злоупотребата с лековерието или нещастието на хората е чиста измама.
Забележете колко е обмислен сюжетът, който ви описвам. Никанор поръчва копие на чудотворна икона, после се разбира с Дионисий да го рекламира първо в най-известния български храм по време на Страстната седмица и Възкресение, когато всички телевизионни камери са там от сутрин до вечер, разчитайки на естествения интерес на медиите, след това пуска мълвата, че иконата лекува рак, слагат с Дионисий една каса в средата на „Св. Александър Невски“ и парите започват да прииждат като пролетна пълноводна река. След рекламното турне в София Никанор поставя изображението в Гигинския манастир и си осигурява (благодарение на легендата, която сам е измислил) ежедневни прилични приходи за десетки години напред.
Това е напълно пазарен подход, който е реализиран съвсем хладнокръвно и при това умно. Думите, които Никанор употребява, са тънко подбрани така, че да въвеждат в заблуждение, но не и да го изобличават пряко. Дионисий в случая е само ортак, който дели половината от приходите за рекламирането на иконата в патриаршеската катедрала. Всеки бизнесмен би завидял на подобна лесна печалба и никакви инвестиции и разходи за реклама. Ако Никанор продаваше лековито кремче, щеше да похарчи стотици хиляди левове за петнадесетминутни клипове само в трите най-големи телевизии. Благодарение на Дионисий той си осигури несекващ пазар за измислената от него „чудотворна“ вещ, която в този контекст дори е грехота да наречем икона. В това отношение Никанор е истински майстор.
Преди време той успя да накара цяла България да повярва, че е брокер от Уолстрийт, който е напуснал големия свят на бизнеса. Истината е, че Никанор, чието истинско име е Христо Мишков, не е ходил в Америка, нито е помирисвал Уолстрийт. По ирония, светската фамилия на Дионисий е Мишев.
Той е бил обикновен брокер в инвестиционната компания „Карол“ и работел в София. На страницата на компанията има и следната информация: „Инвестиционен посредник Карол предоставя възможности за онлайн търговия както на Българската фондова борса (БФБ), така и достъп до над 100 финансови пазара от различни краища на света“. Никанор може и да е купувал и продавал акции по интернет на Уолстрийт, но определено не е бил брокер на Уолстрийт, още по-малко е бил Гордън Геко, макар и всичко около него да прилича на филм. Това го знам от неговия духовен старец, който ми позволи да го цитирам. Не се позовавам на зложелатели и клюкари.
Никанор изгради цяла митология около името си, без нищо от нея да бъде вярно. Ако напишете името му в интернет, ще останете с впечатлението, че между нас ходи светец – изоставил големия бизнес на Уолстрийт, за да се посвети на монашески живот в село Гигинци. Твърде хубаво, за да е истина. Истината обаче е съвсем друга. Мишков не е сбъднал нито американската, нито монашеската си мечта, ако въобще е имал такава. Той прекарва по-голямата част от времето си в София и отскача до манастира от време на време. Не знае добре да служи и не го прави. От понеделник е и.д. игумен на манастира, а преди това чрез измами е успял да окраде горите и имоти на хора около него под предлог, че връща имуществото на светата обител.
Според духовници, с които разговарях, манастирът „Св. св. Козма и Дамян“ е разполагал с 500 декара земя, която е наследена още от турско време до сега. След като Никанор се заема с връщането й, имотите се оказват с големина 6 хиляди декара, в които влизат предимно гори. За момент следователи от МВР влизат по следите му, а той мисли за бягство в чужбина, след което работите внезапно утихват, а днес той е феодал на огромно имение, в което няма монаси, нито се води молитвен и духовен живот.
Манастирът е превърнат от Никанор в манифактура за печатане на пари, а измишльотините му с копието на иконата от Света гора са само страничен бизнес. Впрочем това е схема, която се прилага в много имоти на църквата, но за това си заслужава да се напише цяло разследване.
Тук само ще добавя, че духовният близнак на Никанор Мишков – Дионисий Мишев – беше поставен чрез външен лобизъм за предстоятел на храм-паметника „Св. Алексанъдр Невски“ със същата цел. Кражбата на пари. Според различни оценки реставрацията и ремонтните работи по храма могат да достигнат до сумата от 100 млн. лева. Това е и причината влиятелни бизнесмени, масони и други възпалени бутафори с пари и влияние да фокусират вниманието си върху Църквата и да направят всичко възможно техният човек да управлява парите, които ще се излеят там.
Знам имената на някои от тях, те и в момента го подкрепят, но засега ще ги спестя. Бих ги споделил публично, ако натискът им върху Синода успее и Дионисий остане в „Св. Александър Невски“. Това ще предизвика такъв скандал в Църквата, какъвто не е имало от времената на разкола. Тази война обаче е по-важна от всички останали, защото е битка срещу мерзостта на запустението, която се е разположила на святото място и ни се плези оттам.
