МИКЕТАТА
Микетата нямаха и един ден трудов стаж. От градската ОФ-организация често посещаваха дома на сестрите с яловата надежда да се докопат до информация за източниците на доходите им. Скъпите рокли, обувки, капели, парфюми, дантели, китеници, копринени чаршафи, пердета от сукно, огърлици с перли, турски пендари… струваха цяло състояние, но, как са се сдобили с всичко това, остана непроницаема тайна. Тайна е и до днес.
Разболя се русото Мике и легна да умира. Тъмното Мике не можеше да наглежда сестра си, защото по цял ден дефилираше из града. Върху абаносовите си коси вместо обичайната забрадка на рози, беше килнала сламената капела на сестра си, увенчана със свежа роза. И хората се питаха: „Къде е русото Мике?!“ Тъмното Мике мълчаливо разпръскваше гордост и високомерие из площада, примесени с лек нюанс на тъга. Веднъж дори се появи с протяжно, елегантно цигаре. Димеше цигарето, а Микето пуфкаше с премрежени очи.
Та, понеже не можеше да се грижи за сестра си, тъмното Мике написа молба до ОФ-то да пратят болногледачка. Ония от ОФ-то в чудо се видяха. Накрая, след дълго умуване в канцелариите на райсъвета управниците решиха да спретнат номер на Микетата – вместо болногледачка, да изпратят агентка на Комитета за държавна сигурност, а нея да я последват двама милиционери, които да заключат сестрите в белезници и да ги откарат в ареста. Докато гласували решението, ония в райсъвета получили депеша от Пенсионното, че Микетата официално се отказвали от социална пенсия. Това съвсем шашардисало служителите.
След няколко дена мнимата болногледачка и двама милиционери тръгнали към дома на Микетата – стара, двуетажна къща в центъра на Димитрово, с порутен чардак, която дори уличните кучета избягвали да опикават. Стигнали до къщата и… какво да видят! До входа били изправени два черни капака на ковчези. Влезли вътре и се втрещили. В големата одая, отрупана със скринове, сандъци, огледала и книги на купчини – два черни ковчега, обточени с черен покров. В единия, из между куп цветя блещукало окъпано в брокат и помади бледото, мътвешко лице на русото Мике. Другият ковчег бил празен, с намачкан покров, а цветята разхвърляни навред по пода. Сякаш мъртвецът току що е станал. Русото Мике лекичко надигнало глава от ковчега и с мъртвешки глас промълвило:
– Сестра ми излезна на площадо да покаже, че е възкръснала. А вас Бог да ви убие!
И отново умряла.
